ГолЕм кеф PCL86

[cecoEL34]

Не мога да не се изфукам , макар че шасито още не влезнало в къщичката си и чакам ,,лазар" за лицевата плоча . Къщичката е бившо радио ,,Мир". Базовата схема е известното ,,Пиколо" но с друго захранване , разбира се (ЕZ81 , три нискоомни дросела, филтрови кондензатори ,,Панасоник"...) Сребро в тефлон по сигналния път , посребрена тел на другите места , ФТ-3 прехвърлящи ,без катоден на драйвера , сименс LL катодни на крайните . Саунда ме кефи максимално !!

[cecoEL34]

Това са останалите снимки , които неможах да събера в предишния пост . Ключето отзад е за триоден - ултралинеен режим .

[VALMIG21]

Браво Цецо,искрени поздравления за конструкцията.Най много ми харесаха изходните!
Отличен подход!

[gogo]

Браво Цецо!
Сериозни нещица има в таз кутия! Особено изходните трансформатори (твоя изработка ли са или на Стойчо?) - май си целял да получиш равна АЧХ до 5Hz
Поздравления!

[cecoEL34]

Изходните съм ги навивал аз на желязо от ТС80 . Общо 16 секции . Несравнимо звучене в сравнение с тези на Рижков , въпреки цялото ми уважение към него . Благодаря на съдбата , че ме срешна с най-добрия-да е жив и здрав (днес има рожден ден) ! Той ми даде не два листа с формули , а основни , на пръв поглед дребни , но решаващи практически зависимости при трансформаторите и след много метри хвърлена тел , мисля че ги докарвам...
ПП. Скромноста , не е едно от качествата ми .

[DJ Popa]

Цецо, за да е коректно сравнението с трафовете на Владимир, би ли дал данните на неговите и на твоите. Владимир има изходни трансформатори от различни ценови категории, съответно изпълнени по различен начин и с различни материали. Аз лично притежавам няколко комплекта негови изходници - от среден клас и от висок клас и знам идеално за какво става дума. Освен това, когато се поръчват трансформатори на Владимир, първият му въпрос е "За коя лампа ще се ползват?". Твоите за коя лампа са изпълнени конкретно ? Нали се сещаш, че ако дадеш задание на Владимир да ти направи изходници специално за PCL86, резултата в случая ще е по-друг . Освен това, правил ли си измерване на паразитния капацитет при въпросните 16 секции ? Имаше една тема на бате Goro, където той много подробно обясняваше защо не трябва да се прекалява със секционирането и какъв е оптималния брой секции. Не искам да се заяждам или нещо подобно, просто Владимир Рижков ми е приятел и държа да се прави обективно сравнение и оценка на продуктите му.

[velinski]

Попе, ще можеш ли дефинираш какво значи "изходник за PCL86"?

Един изходник има 4 основни параметъра, които "вълнуват" лампата - сечение на магнитопровода, индуктивност, ток и омическо съпротивление на жицата. Дали ще е навит "за PCL86" и дали ще се ползва с друга лампа, която изисква същия Ra и Ia и достатъчно сечение за номинална Po - не виждам защо би свирил по-лошо/добре или различно

Значи има нещо фундаментално сбъркано в концепцията на трафа и "кривият" му звук по някакъв начин пасва с "кривия" режим, в който работи лампата и резултатът *по някакво чудо* е приятен за ухото

Също така популярна "тайна" е, че трафовете на Рижков не свирят, поне не тези които циркулират из София. Ще се раздвам да чуя някой ден негов хай-енд траф, навит "за PCL86" примерно

[gogo]

Един изходник има 4 основни параметъра, които "вълнуват" лампата - сечение на магнитопровода, индуктивност, ток и омическо съпротивление на жицата. Дали ще е навит "за PCL86" и дали ще се ползва с друга лампа, която изисква същия Ra и Ia и достатъчно сечение за номинална Po - не виждам защо би свирил по-лошо/добре или различно

Велине, пропусна Ri на конкретната използвана лампа, за която е смятан трансформатора - от това зависи много какъв ще е крайният резултат. Пример: 5кОм за 300В и 5кОм за Г-811 - мога да ти сметна и навия два различни трансформатора за тези две лампи с равни други параметри "сечение на магнитопровода, индуктивност, ток и омическо съпротивление на жицата", които повярвай ми ще свирят мнооого различно с тези две лампи и взаимозаменяемостта ще дава много различни резултати в звука.

[DJ Popa]

Един изходник има 4 основни параметъра, които "вълнуват" лампата - сечение на магнитопровода, индуктивност, ток и омическо съпротивление на жицата.

Всъщност параметрите са повече. Аз бих казал така-основните параметри на един изходен трансформатор са-приведен първичен товар, индуктивност, омическо съпротивление на първичната намотка, допустим ток, паразитна индуктивност, паразитен капацитет. Не включвам сечение на магнитопровода, тъй като то се определя от качествата на използваното желязо и всъщност се дефинира чрез двата параметъра "индуктивност" и "допустим ток".

Велине, траф 5К навит за 6С19П и за EL84 е доста различен по параметри и по изпълнение. Едва ли на теб трябва да ти ги обяснявам тия неща. Най-малкото, защото едната лампа е с 500 ома Ri, а другата с почти 2К. Точно това имам предвид като казвам трафа да е правен за PCL86. Гого ме е разбрал много добре. Не зная какви трафове на Владимир "циркулират" из София, но доколкото съм запознат от самия него, в България само аз съм поръчвал изработка на такива от високите му серии. Всичко друго е било "направи ми нещо там за малко парички". И като казвам "високи серии", не визирам VR20, които имам, тъй като те са нисък клас.

[velinski]

Велине, пропусна Ri на конкретната използвана лампа

Споменах като основен параметър индуктивността, т.е. Ra, която е в тясна връзка с Ri на лампата, разбира се. Но например един траф с 5k Ra би свирил чудесно с много лампи с Ri между 400 ома и 2 килоома. Разлика в техниките на навиване и калкулациите би дошла от голяма разлика в работния ток на лампата.

Велине, траф 5К навит за 6С19П и за EL84 е доста различен по параметри и по изпълнение. Едва ли на теб трябва да ти ги обяснявам тия неща. Най-малкото, защото едната лампа е с 500 ома Ri, а другата с почти 2К. Точно това имам предвид като казвам трафа да е правен за PCL86.

OK, пак да попитам - какво е различното между един 5k траф, навит "за 6С19" и един 5k траф, навит "за EL84"??? Питам какво е различното като индуктивен товар и техники на навиване, сечението на магнитопровода и диаметърът на жицата нека бъдат еднакви за по-лесни сметки. Нека вземем и някакъв близък работен ток с разлика 20-30mA примерно.

[gogo]

По-високоомните лампи са по-толерантни към индуктивността на разсейване (ако е достатъчно ниска разбира се), но трябва да гоним по-малък паразитен капацитет (всъщност отношение между тези два паразитни параметъра), при нискоомните - точно обратно - гоним по-ниска Ls. Това има отношение към основния резонанс и горната гранична честота на трансформатора - идеята е да бъдат достатъчно далече от звуковия диапазон и в същото време близки като стойности (което не винаги е възможно разбира се, но се стараем да е така), както и Q-фактора на резонансната честота да бъде по възможност по-нисък. Конкретно в подробности - дебелината на междусекционната изолация за високоомна лампа трябва да бъде по-голяма с цел постигане на по-малък паразитен капацитет, а при нискоомна - по-малка, за получаване на по-ниска Ls. Разбира се в определени граници, все пак гоним баланс между Ls i Cp. Имах някъде измерени параметрите (включително и паразитните) на два модела изх. тансф. на Silk Transformers (които имат сериозни претенции за звук), предоставени ми преди време от Венко. И двата бяха за 5кОм/4/8Ома, разликата беше в сечението на желязото. По каталог и двата "стават" за 811. Да ама не. Какво да ти кажа - за 300В - да, биха могли, само че аз навивам значително по-добри. За 811 - зле, освен ако не пренебрегнем например (по спомен) -3dB/40Hz за малкия габарит поради недостатъчната индуктивност. A "отгоре" - заради по-голямия Cp по-ранен спад при ВЧ, стойности не помня. При големия габарит нещата бяха значително по-добре отдолу - имаше индуктивност около 20-22Н. Трансформаторите бяха универсални... т.е. ясно ти е как биха работили с 300В и как с 811...

[velinski]

Хмм, значи не са били никак "универсални". Универсален траф по моите разбирания е с топ параметри за лампи с близък аноден ток. Тогава няма да имаме проблем да го използваме за товар на 3-4, че и повече вида лампи.

[gogo]

Ами и аз това се опитвам да ти кажа. Може един траф да е универсален, ако има ниски Ls и Cp и достатъчно голяма индуктивност (за да става и за високоомни лампи). В общия (и най-добрия) случай - всяка лампа да си знае трансформатора съобразно нейните потребности

[DJ Popa]

Симон го е описал много точно. Аз мога да дам пример с лампа 6С19П, която сме разкостили вече от проби с Бисер. Като типично нискоомен триод, не е и необходимо да се гони много висока индуктивност на първичната намотка. При пряк експеримент с траф 5K/20H и друг такъв 5K/10H, звуковия резултат е твърдо в полза на втория- по-отворен, по-бистър, по-музикален звук. Това вероятно се дължи на разликите в Ls или и не само на нея, това не зная. Но факта си е факт. Ако направим експеримент със същите трафове и високоомна лампа, резултата е друг. Универсалните трансформатори са един голям компромис и за нещо по-сериозно от експеримент не бива да се прилагат-това е личното ми мнение по въпроса.

[Rumen Suvandjiev]

При пряк експеримент с траф 5K/20H и друг такъв 5K/10H, звуковия резултат е твърдо в полза на втория- по-отворен, по-бистър, по-музикален звук.

Ако са върху един и същ магнитопровод, това е нормално. В случая с 6С19П и в двата случая индуктивността е достатъчна за добър контрол на ниските и акцентът е върху разликата в други области.

Това вероятно се дължи на разликите в Ls или и не само на нея, това е зная. Но факта си е факт. Ако направим експеримент със същите трафове и високоомна лампа, резултата е друг.

Нещо повече - резултатът е различен и при различни като тип отопление лампи с иначе сходни параметри.
Ненапразно в старите книжки за лампи коефициентът алфа варира в порядъка 3-8 според конкретната лампа.