EmilRachev написа:Веско, благодаря за поканата, но просто нямам никакво свободно време, работа и непрестанни ангажименти, няма събота и неделя...
Няма проблеми - и аз бях така до един момент, в който не разбрах, че от това само се гърбавее
А сега сериозно - за да имаш наистина добра система, която на тебе лично страшно много ти харесва и да те вълнува, трябва за това освен пари да й отделиш и немалко време. Да си я отгледаш като детенце, един вид. Крайното качество на една аудио-система е равно на качеството на най-слабия й компонент - това е предпоставка за една, понякога доста дълга, еволюция (имам предвид - сменяш един компонент, нещата се подобряват, но виждаш, че някой от другите компоненти вече не отговаря на нивото му и го спъва, след което сменяш и него и т.н...). В един момент се стига до "подробности" като кабели, крачета, силиконови демпфери по лампите и пр.
Важна е цялостната концепция и визия за нещата - като се започне от помещението, в което ще се слуша системата (нещо, което жестоко се подценява от начинаещите, а то представлява едно 40% от крайния резултат, ако ще и вътре да вкараш техника за милиони...), като се мине през озвучителните тела, усилвател, източник (плейър, грамофон, DAC), интерконекти, мрежови кабели, филтри и стабилизатори... Накрая може да се окаже, че една нова концепция (например изходни трансформатори от сребърен проводник, или захранвания с повишена стабилност и чистота) може да повдигне нивото на системата до качествено ново, често неподозирано равнище.
Музиката е изкуство, освен това е
метафоричен език, и точно както задачата на говоримия език е да пренася смислова информация и да индуцира мисли у слушателя, така и ролята на музиката е да пренася емоционални внушения и да предизвиква емоции у него. А смисъла на аудио-системата е да позволи на музиката безпрепятствено и без изкривявания да достигне до слушателя, за да може пълноценно "да си свърши работата" по предаването на емоционалната информация. Тук вече опираме до дълбочина и пълноценност на възприятието, до което е способен (съзнателно!) да достигне всеки отделен индивид. Нееднократно и лично за себе си съм се убеждавал, че ако една система предлага качество
над моите способности за съзнателно възприятие, то с времето тя неминуемо ги разширява и подобрява, т.е. "дърпа ме напред", макар в началото да не съм могъл да оценя това.
Та хубаво ще е преди да предприеме нещо сериозно в областта на аудиото, човек добре да си помисли и да си подреди приоритетите какво всъщност търси. За хора с много пари и никаква концепция по въпроса си има съответните лъскави "hi-end" фирми и изделия. За тези, които искат "басът да думка и високите да цъкат" - също. Аудио-индустрията, като една комерсиално насочена дейност, е прицелена основно в най-масовия потребител, този който иска "просто да слуша нещо", като нивото на предлаганата техника и цените са съобразени с това. Лошото е, че така се формира масовата представа за нивото и цените на аудио-техниката като цяло.
Относно важността на плайърите: ами "сърцето" на плейъра (DAC-чипа) - това е Източника, там се "ражда" (синтезира) електрическия аналог на аудио-сигнала. Ако още там нещата са сбъркани, то свръх-съвършеният усилвател след него само ще усилва грешките... Нещо повече - ако мизерното звучене на системата се дължи на посредствен плейър, то от гледна точка на слушателя между посредствения и отличния усилвател няма да има разлика (просто единият ще има нереализиран потенциал, а другия - не).
На единиците и нулите от CD-то може да се гледа като на готварска рецепта - колкото различни готвача я изпълняват, толкова и различни резултата ще получим, според способностите на съответния готвач. Някои ще впечатлят с майсторство, други - с некадърност. Резултатите на някои ще са много близки помежду си, гозбите на други пък въобще няма да стават за ядене (но ако някой е умрял от глад, и за него да хапне нещо е въпрос на оцеляване - вероятно и на тях ще им се зарадва). А рецептата ще си е една и съща...
DAC-чиповете, които изобщо заслужават внимание за висококачествено (и съобразено с горните писания за музиката и възприятието) възпроизвеждане на аудио-сигнал се броят на пръстите на едната ръка, при това са продукция само на 2 /две/ фирми, и повечето са спряни от производство преди доста години. Оттогава, точно както и при лампите, еволюцята в съответната област като че ли е тръгнала в погрешна посока, естествено заради новите пазарни условия и конкуренцията. Сега много по-важно за едно устройство е
колко аудио-формата възпроизвежда и колко по-евтино струва, отколкото
как свири, какво (и на какво ниво) дава. Директна аналогия ми хрумва с чалга-певачките, повечето от които изобщо не могат да пеят, но затова пък докарват някаква първосигнална визия, а емоциите които носят, директно резонират с емоционалното и интелктуално ниво на масите.
От тази гледна точка въпросът "кой плейър да изберем?" директно се измества от въпроса "изграден на каква концепция плейър да изберем?", а там отговорите не са много, нито пък имат връзка с конкретната марка, цена и т.н. (е, с цената няма как да нямат връзка, понеже тя в голяма степен отразява усилията, употребени при разработката на съответното устройство, или "доколко невъзможното е постигнато").
Добре е да се започне от някъде. Въпросният плейър Naim, на който си се спрял, е чудесна първа стъпка в тази насока. Но без време, отделено за слушане определено няма да стане...
Има една древна мъдрост: "Не е важно откъде си тръгнал, а докъде си стигнал." - хубаво е, че тръгваш от високо и с ентусиазъм. Само подходът малко е...