AHDPO написа:Интересно ми е как си определил решетъчното съпротивление на 6С4С? Честно казано, съвпада с моите представи по въпроса, но например Даниел е сложил 470к. Някой да има данни какъв е решетъчният ток на 6С4С (след влизане в режим, естествено), при промяна на преднапрежението от -5 до -40 волта?
От опит. При по-малки стойностти на резистора, крайната лампа се държи по-стабилно, а и оказва влияние в/у звука.
AHDPO написа:Отоплението на 6С4С не се ли насилва в тая схема? Аз бих очаквал ампери пусково ток, което не ми харесва много-много.... Ако изправяш (особено с Шотки диоди) 6,3 волта ще ти остане достатъчно за резистор. Аз съм го правил, макар и до ста по-сложно, с 4П1Л (
http://slivova.info/anonymous/andro/4P1L/4P1L_1.jpg ), така и филтрирането на отоплението може да е по-добро.
Никакво насилване няма, освен на захранващия траф. В първия момент кондензаторите са разредени и на практика са късо съединение във веригата за отопление. Напрежението нараства плавно (не толкова колкото ми се иска де) и не се получава токов удар. Използвам тороидален траф и си "нагласям" напреженията точно. В случая изправеното напрежение върху отоплението е 6,6V. Това според мен е компромис между добър звук и щадене на лампата, защото намаляването на напрежението влияе драстично на завука.
AHDPO написа:Опитвал ли си "катоден извод" не със средна точка, а просто връзка т.А - единия край на отоплението/катод? Аз не съм сигурен че виждам смисъла на средната точка, поне при отопление с постоянен ток, както е в случая...
Не и не сматам да пробвам.
AHDPO написа:5Ц3С не е ли претоварен в тази схема? По
http://klausmobile.narod.ru/td/data/_5z3s.GIF му дават номинален кондензатор директно свързан само 4 мкФ... вярно, че допустимата амплитуда на тока на анода е 0,75А, по-скоро въпросът ми е как определяш в не-дорселен изправител стойността на С1, защото IMHO тук масово се оплитат две неща:
- кенотронния изправител звучи по-добре от ПП_овия
- кондензаторите в захранването колкото са по-големи толкова по-добре,
като се забравя, че амплитудата на тока в "недроселния" изправител е с пъти по-голяма от средната стойност на консумацията, катода не може да дава произволно голям ток и затова за всеки кенотрон се дават номинална (обикновено и максимална) стойност на директно свързания след него кондензатор, в случая С1. За масовите кенотрони ми се струва, че тия стойности са 4 и 8 мкФ.... Също би ми било интересно защо не си използвувал дроселен изправител, явно дросели имаш...? ?
Не сматам че претоварвам кенотрона. В описанието на 6Ц3С са дадени две примерни стойности на кондензатора. Аз използвам по-висока стойност за по-добро филтриране. Това безспорно намалява живота на кенотрона, но лично мен не ме притеснява. Преди повече от пет години направих лампов РИАА коректор и по желание на заявителя на направих захранването кенотронно (тогава въобще не бях убеден че кенотронното захранване "свири" по-добре от такова с полупроводникови диоди). Кенотрона е 6ц3С и след него има кондензатор 470 uF. И до днес коректора си работи с първите кенотрони.
AHDPO написа:Какъв ток на покой има крайната лампа?
Мисля че последно го оставих на 45мА.
AHDPO написа:От 6Н9С и 6Э5П като драйвери какви са ти впечатленията? 9-ката когато я пробвах (аз - съвсем смело, SRPP за 6С33С, но входните капацитети са 220 пФ за 6С33С и 200 пФ за 6Н9С, а 200 пФ дава 40 килоома на 20 кХц

) даде много меки среди и дълбок бас, но високите бяха зле. Което и можеше да се очаква... 6Э5П с какво преднапрежение си опитал? За мене е като че ли малко "рязка", не знам, може и да е вярна иначе... Опитвал ли си нещо от сорта (1/2)6Н9С+(1/2)6Н8С, втората катоден повторител? А пентод в пентодно свързване за драйвер? Чел съм много добри отзиви за 6П15П - вярно, като драйвер за 6)С33С... А за нещо с директно отопление (1П24Б / 4П1Л ?) като драйвер сигурно ти е минавало през ума..?
Опитвал съм 6Н9С (единичен и със сдвоени триоди), 6Г2, 6Г7, 6Ф5П(триода), както и 6Э5(6)П, 6Ж4 и 6П9 във триодно свързване за двустъпална схема. За тристъпална структура със пробвал 6Н8С и 6Н6П, 6Н14П. 6Н8С ми допадна. За в бъдеще ще пробвам 6С5С+6Ф6С(триодно) или 6С2С+6П6С(триодно), но задължително тристъпална структура. Така се дава възможност за разгръщане на възможностите на крайната лампа, но и окомплектовката трябва да е на ниво: - цоклите, кабелите за опроводяване, резисторите, кондензаторите, входните и изходни конектори.
AHDPO написа:Смяташ ли, че има смисъл да се отоплява 6Н8С в твоята схема с прав ток?
Може би. Ако това намали брума в изхода - да.