Та значи, част от ранните отражения помагат за декодирането на звуковата информация. Друга част, правят точно обратното. Най-вредните отражения са между 20 и 40 милисекунди. От 40-50 нагоре отраженията се възприемат като ехо, но за това се иска достатъчно пространство /над 17м/. Изключвам феномена "пърхащо ехо".
Но под 20мс отраженията придават усещане за сила на звука и помагат на мозъка да го разбере с по-малко усилие.
Това е най-полезно в помещения предназначени за говор - лекционни, конферентни зали и др.
Разбира се, ранните отражения не трябва да са прекалено силни. Има случаи, когато отражение може да бъде с по-голяма амплитуда от дирекният звук. Това естествено не е добре.
Това исках да споделя. Така че внимавайте за тези отражения между 20 и 40 мс. Те са еквивалентни на разлика в изминатия път от приблизително 7 до 14 метра. Иначе казано, ако отражение измине разстояние от например 10 м повече от директния звук и достигне до вас, това не е добре. Обработете мястото на отражението.
Това е що се отнася до по-големите помещения.
Иначе в една нормална стая е доста трудно единично отражение да измине повече от 3(4) метра по-дълъг път от директния звук, а това се равнява на 9-10мс времезакъснение. Като се има впредвид, че човек не чува нищо под 10мс, преценете сами.
Ако повърхностите са необработени, то може да се отрази многократно и да пристигне до слушателя със значителна амплитуда и закъснение.
Проблема на всички отражения, обаче, е че създават гребенов ефект и по този начин развалят равната честотна характеристика на звука. Единственото спасение е да се намали енергията на отразените звуци /ранни, късни, всякакви/ и да се дифузират вълните, така че интерференцията да е еднаква навсякъде.
Нещо такова.
