Не разбирам формата на говорителите

[haralanov]

Има редици причини защо дадена мембрана не трябва да действа като идеално бутало в контекста на по-широк честотен спектър, което междудругото също така не е възможно. Теорията в старите учебници издиша по шевовете, а който е заинтересуван може да хвърли око на следното клипче http://www.youtube.com/watch?v=QFlEIybC ... B&index=36" onclick="window.open(this.href);return false; и след това да помисли до какво приложено ускорение може да издържи примерно една 8 инчова мембрана без да се огъне изобщо.

[100]

Куполните високоговорители, както казах, се ползват като високочестотни и понякога, като средночестотни. Причината е, че там дължината на вълната е по-малка и е все още сравнима с размерите на купола. При по-ниски честоти мембраната не може да бъде направена малка по размер, защото пада ефективността. А върху голямата мембрана се събира половин дължина на вълната на по-ниски честоти и започва противофазното трептене. До известна степен би помогнало оребряване, но то от една страна ще увеличи теглото и от там-ще намали ефективността, а от друга страна между ребрата отново ще има вълни на огъване. Би могло да се ползва куполна мембрана, ако силата действа по цялата повърхност на мембраната, но тогава е по-добре да се ползва плоска мембрана.

[100]

По отношение на това, че за широколентов високоговорител мембраната не трябва да работи като бутало-това е вярно, но за широколентов високоговорител и то по съвсем други причини. Когато една мембрана излъчва широк спектър, за високите честоти тя става твърде насочена (насочеността зависи от отношението на диаметъра на мембраната и дължината на вълната на излъчваното колебание). За това буталното действие остава за ниските честоти, а за по-високите с помощта на концентрични гънки се изключват постепенно секторите с по-голям диаметър. Понякога се ползва високочестотния конус, който при истинските високоговорители също е развързан по вибрации от основната мембрана и работи само във високите честоти. Той, между другото, също е конус с криволинейна образуваща. Обърнете внимание, че за бутално действие може да се говори при ниските честоти (това понятие също е относително и зависи от диаметъра на мембраната). При по високите неизбежно се получават зони на трептене с различна фаза, соито в началото са по-малки по площ амплитуда и с не много различна фаза. Те предизвикват появата на неравномерност на честотната характеристика, която при някои честоти става твърде голяма (тогава големи зони започват до трептят противофазно) и това е горната гранична честота на високоговорителя. Тя е толкова по-висока при равни други условия, колкото по-малък е диаметърът на високоговорителя.

[haralanov]

Всичко, което пишеш е така разбира се, като само бих искал да коментирам следното:

Когато една мембрана излъчва широк спектър, за високите честоти тя става твърде насочена (насочеността зависи от отношението на диаметъра на мембраната и дължината на вълната на излъчваното колебание)

Това напълно съответства с общоприетата логика и е вярно, но само до известна степен. Насочеността зависи най-вече от конструкцията на звуковата бобина и в частност начина на извеждане на енергията от нея, както и нейният диаметър. Това е може би 5 пъти по-важно, в сравнение с големината на мембраната.
Радвам се, че се включваш и обогатяваш градивно дискусиите във форума
Поздрави,
Петър

[100]

Не съм съгласен, че специално насочеността зависи от бобината. Горната гранична честота-да, със сигурност, преходните роцеси също. Но насочеността определено зависи главно от отношението на диаметъра към дължината на вълната. На времето в звукозаглушената камера на ИРЕТ съм го пробвал и на електродинамични и на пиезоговорители, на керамични излъчватели за ултразвук-все същото е. Само при рупорните високоговорители зависи от размера на изхода на рупора, отнесен към дължината на вълната, а не от диаметъра на мембраната.
Когато високоговорителят се монтира на кутия, насочеността зависи и от размера на лицевата дъска, както и от мястото ва говорителя върху нея, поради отраженията от дъската и от ръбовете на кутията. Но това не се отнася за ниските честоти, а за средните и главно високите. В стандарта за Hi-Fi даже имаше специално изискване за характеристиката на насоченост за озвучителните тела, които работят по двойки за стерео.
Радвам се, че се получи дискусия, защото така се изясняват нещата. Когато мога да бъда полезен и имам време, с удоволствие ще се включвам.
Стойчо

[haralanov]

Не съм съгласен, че специално насочеността зависи от бобината.

Аз съм ОК с това, че не си съгласен , всъщност и аз мислех точно като теб до денят, когато чух 8” говорител с правилно конструирана бобина, имащ по-добра дисперсия от 1” куполен вч драйвер. Казах си "а стига бе, това не може да бъде", потърках очи да видя дали ще се събудя, но звуковата действителност си беше звукова действителност. В момента, в който чуеш говорител с несбъркана звукова бобина съм сигурен, че най-малкото, което ще стане, е да си тръгнеш дълбоко замислен. Мога да ти демонстрирам два еднакви почти еднакви говорителя, единствената разлика между които е само звуковата бобина, за да видиш колко супер ненасочено излъчва единият, сравнен с почти лазерно насочените високи и висока среда на другият