![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
![Wink ;)](./images/smilies/icon_wink.gif)
Когато бях много малко момче, баща ми редовно ми пускаше плочи с детски приказки. Колекцията на Балкантон беше богата и най-вълнуващите моменти бяха, когато слушах приказки късно нощем, на много приглушена светлина. Споменът ми за за тези моменти се "отпуши" и изскочи на повърхността, съвсем внезапно и ненадеяно, преди няколко дни, докато слушах музика през нощта. Дори и в момента, той e все още много ярък – слушайки грамофона, изпитвах чувството за потапяне в един друг, вълшебен свят – светът на приказките. Тогава съвсем разбираемо не съм слушал нито за момент как звучи самия грамофон, а просто се потапях в магията на разказа и въображението ми ме пренасяше в един магичен, мистериозно обаятелен и много пъстър свят, свят който в днешно време няма как да видя, заради вече инфектирания ми частично от "матрицата" мозък.
Последнте дни, в които си правя слушателски сесии, изпитвам огромната нужда от точно такъв тип "омагьосваща съзнанието ми система", система, която да няма абсолютно нищо общо с реалното звучене като наживо, която да е дълбоко пропита от плътен кадифен тон и която да има много приглушени високи честоти, за да се получи ефектът на потапяне навътре. Тънкият момент е, честотният завал да не създава усещането за глухота и запушеност, звука пак трябва да е жив, но не трябва да има никаква яркост или локализация. Целта на тази система няма да е да ме пренесе на мястото, където е изпълнено музикалното произведение, все едно че съм пряк наблюдател на събитието, а съвсем различна – да даде тласък на съзнанието ми да мога да се пренеса където и както си поискам, да ми отключи врати към различни хубави спомени, както и да ме накара да се чувствам незначителен на фона на нейното величие. Прост пример: излълнението на флейта на музика с да речем индиански мотиви, трябва да ме накара да изпитам физическото чувство че се рея някъде над планините, освободен от всякакви физически ангажименти, обвързващи ме с реалния свят. Пълен контрапункт на това е, когато някой седне и почне да слуша звука на самия инструмент, кефейки се колко реално се чува. Разбира се, това ще ми е втората система, само за слушане на записи, наситени с интересни и стойностни музикални пасажи, да кажем обратното на албумите на Патриша Барбър
![Mr. Green :mrgreen:](./images/smilies/icon_mrgreen.gif)
За да пресъзвам въпросния ефект, ще ми е необходим 12” широколентов говорител, който да има акустичен завал от около 6кХз нагоре, мисля не е нужно да споменавам, че трябва да е фийлд койл, който да свири с изключителен мащаб и да има поразяващо дълбок и месест тон. Да се усеща че във вените му тече кралска кръв. За щастие, няма нужда да конструирам специален говорител. Той съществува и само ме чака да "узрея" за него. Няма да е подкрепен с никакви други говорители, само с един минимум двуметров преден рупор, който да докара енергията и могъществото до ушите ми.
От една страна пускам темата с цел да остане черно на бяло, процеса на сформиране на мислите ми, за да мога след време да прочета какво точно съм искал и защо, вид онлайн аудио-дневник, а от друга - да видя дали има някой, който е мислил, или още по-добре – направил такъв тип система.