GRANDE FINALE

[haralanov]

Край, край, край, край, край, край, край !!!

Търсенето на Звукът за мен вече приключи окончателно!

Вече влизам в редиците на хората, които имат щастието и привилегията да слушат точно Звукът, който искат, харесват и който винаги са мечтали да постигнат по някакъв начин. Пожелавам това на всички – удоволствието е просто умопомрачително. Оттук нататък мога да спя спокойно и да се отдам изцяло на Музиката, без да ме глождят отвътре някакви мисли за подобрения, доусъвършенстване, нови проекти и т.н.

Ето за какво иде реч – прилагам снимки на левия говорител (десният е огледален на този):

И една снимка от кухнята, където се вижда прецизната изработка на трептилките, направени от Аудиомастера, както и на пръв поглед незначителни (но много важни) детайли като кожени шайби под и над дървените ребра на центроващата система:

Specially treated paper

Казано накратко, основните цели, които бяха от първостепенна важност и които се превърнаха в звукова реалност са:

-способност за възпроизвеждане на възможно най-комплексен тон, т.е пълната липса на акценти и собствен звук

-максимално разширение на динамичния диапазон в посока към тишината (да се чуват възможно най-много микродетайли)

-максимална звукова прозрачност и лекота (да се чува все едно звука извира от въздуха, а не от говорителя)

-светкавична бързина при възпроизвеждането на бързите преходни процеси, без да звучат механично, все едно че драйверите са управлявани от робот, или както някои го наричат – музикалност

-много широка дисперсия (да не се усеща промяна в звученето при изместване на слушателя от централната ос)

-максимално широк честотен диапазон в посока на високите честоти, последван от много плавен завал без пикове в най-високите

Ако трябва да съм скромен - говорителите свирят феноменално добре, а ако трябва да кажа как звучат наистина, то суперлативите, които ще се наложи да използвам биха били прекалено хвалебствени, затова е по-добре да оставя това на хората, които ще дойдат да чуят за какво говоря всъщност, тъй като както казваше Иво Рачев – да се хвалиш сам е прекалено грозно и отблъскващо.

Вратите на слушателското ми помещение ще се отворят за демонтрации на най-любопитните, искащи да разберат за какво всъщност става въпрос, след като направя големите елипсовидни дървени рупори за канала, свирещ мидбас, висок бас и ниска среда, който да даде плътността, енергията, дълбочината на тембъра и звуковия мащаб на тези широколентови елипси. Там говорителите са също вери спешъл, но за тях – като му дойде времето.

[Stefan Stefanov]

Щастливец!
В каква конструкция ще са? Тази от снимката ли?

[haralanov]

След като финализираме и високочетотния инжекционен канал, в зависимост от оптималното разстояние между двата говорителя с оглед на интеграцията им, ще разбера дали ще останат така или ще правя малки предни вълноводи.

[velinski]

Добър прогрес
Аз лично бих пробвал с още 1-2 чифта трептилки - едни импрегнирани (ще ти кажа с какво лично ) и още едни от друг вид дърво (по-твърдо)

Също така монтажът на трептилката изглежда стабилен на снимката, но не е перфектен в никакъв случай - бих поработил и в тази посока. Най слабото звено са лепените основи - всяка връзка с лепило (дори и най-здравото такова) се движи механично моментно и принципно във времето. Може би някаква бакелитова обемна конструкция, рязана на CNC фреза и захваната механично за самото шаси, би била по-добра основа за трептилката... не знам... има мегдан да се мисли. Но като цяло много ми допадат идеите.

Пробвахте ли с по-голям щит? Как са ниските с този?

[haralanov]

Добър прогрес
Аз лично бих пробвал с още 1-2 чифта трептилки - едни импрегнирани (ще ти кажа с какво лично ) и още едни от друг вид дърво (по-твърдо)

Последните два месеца направих какви ли не експерименти с различни трептилки -може би над 20 вида с различни материали, контури, големина, дебелина и тази е проектирана да даде точно определен тон на говорителя. Няма да импрегнирам дървото й с нищо, защото сегашния тон ще се промени в произволна посока, а искам да остане непроменен.

Също така монтажът на трептилката изглежда стабилен на снимката, но не е перфектен в никакъв случай - бих поработил и в тази посока. Най слабото звено са лепените основи - всяка връзка с лепило (дори и най-здравото такова) се движи механично моментно и принципно във времето. Може би някаква бакелитова обемна конструкция, рязана на CNC фреза и захваната механично за самото шаси, би била по-добра основа за трептилката... не знам... има мегдан да се мисли.

Дървените държачи за трептилката за масивно залепени за магнитната система с Поксипол - ако си пробвал как лепи това лепило, притесненията ти относно стабилността ще се изпарят на секундата Използвал съм такъв тип държачи заради това, че исках зад мембраната да има абсолютно минимална отразяваща повърхност с цел да може да диша напълно свободно и акустичния импеданс пред и зад мембраната да е напълно едкаъв.

Пробвахте ли с по-голям щит? Как са ниските с този?

Това е честотно оптимизиран широколентов говорител имащ за цел да свири безкомпромисно от средната среда нагоре до над 20кХз, така че умишлено го направихме да няма бас, а и максималния му ход е 1,2мм. Акустичната преграда също е направена да даде точно определен тон, а ниските ще дойдат от големия рупорен канал под него.

[Staykov]

Петре, едно AЧХ може ли?...,ама честно...

[haralanov]

Притеснения ли имаш някакви

[Staykov]

не , просто съм любопитен....
прочетох малко по-нагоре за 20KHz, дали не си имал впредвид 12 KHz?
..затова питам за АЧХ...

[haralanov]

Аз също съм любопитен какво биха казали измерванията, въпреки че отсега знам колко гладка линия ще излезе, имайки предвид факта, че им пуснах вече едно две суийпчета да видя дали има честотни аномалии. Ако Ручо се съгласи, ще му ги занеса някой път каот имам време да направи едно пълно измервания, включително и на хармоничните изкривявания.

[Rumen Suvandjiev]

Разбира се, ще направим измерванията, основно за протокола, разбира се.
Аз съм сигурен, че ако един говорител свири добре, това само ще се потвърди от измерванията.
Обратното обаче в никакъв случай не е вярно!

[Ivan Rachev]

...,ама честно...

..Стайков ти да не си объркал форума ?

[gromuk]

Вратите на слушателското ми помещение ще се отворят за демонтрации на най-любопитните,

Точно вчера мислих да питам, какви експирименти правиш с елипси?Запиши и мен за прослушване, умирам от любопитство.

[haralanov]

Понеже нямам време да отговарям на всеки поотделно на лични, накратко ще опиша какво е най-важното за мен, давайки за илюстрация и правейки аналогия с едно клипче, на което може да се види (чуе), как момичето започва да свири нотите напълно погрешно (представете си че това е говорителя), а учителят Максим Венгеров (нека той бъде конструктора на говорителите/системата) има за цел да я научи как да свири по най-правилният начин:

http://www.youtube.com/watch?v=st4-CcO4XwM" onclick="window.open(this.href);return false;

Който иска да разбере какво точно съм искал да постигна с горепоказания говорител, да изгледа внимателно клипа (ако трябва два-три пъти) и нещата ще му се изяснят внезапно. Целта на конструктора е да накара системата да прави това, което прави момичето на третата минута и десетата секунда от клипа.
Това е от гледна точка на музикалността (системата трябва да бъде музикално неутрална и да не придава излишни интонации), а когато говорим за самото звучене, вече съм написал обобщено кои са най-важните аспекти за мен:

http://forum.audioplatinum.com/viewtopi ... 5213#p5213" onclick="window.open(this.href);return false;

Първото нещо, на което обръщам внимание, когато съм отишъл да чуя някоя аудио инсталация с претенции, е дали системата ми позволява да се заслушам в самата музика. За целта първо пускам много любимо парче, често стар запис от педесетте, което няма значение как е записано. Ако системата успее да предаде духа на времето и да разкрие емоционалното състояние на изпълнителите по време на записа, значи мога да продължа да слушам по-нататък. Ако не, то просто си тръгвам или спирам да слушам каквото и да е по нататък, а ако системата е много добра и няма акценти, които да ми отклонят вниманието от музиката, тогава пускам и концерт за цигулка и оркестър. Там няма скрито покрито – или системата може да изсвири без грешки произведението, карайки те да се разчувстваш, или те кара да си мислиш че на цигулката свири бай мангаУ, които за пръв път в живота си хваща лък, стържейки хаотично по струните.

Второто основно нещо, което слушам (ако изобщо се стигне до там) е тонът на системата, тоест способността й да възпроизведе коректен тембър в цялата му цветова палитра и богатство. Над 90% от системите, които съм чул досега са нямали никаква дискриминация към тона, като най-важното от всичко е че при всяка специфична ситуация съм разбирал кое е довело до този факт, отписвайки цялостни топологии или грешни имплементации на иначе страхотни и работещи идеи. За целта слушам главно записи с необработени и ненаточени анти-"аудиофилски звучащи" вокали (как ги мразя само, не е истина) и акустични инструменти от всякакъв тип – сакс, пиано, катара, контрабас, чинели и т.н. всичко трябва да звучи много натурално и с естествения си тон – там където се иска да имаме нежен и ненапрегнат звук, той да бъде налице, а там където е необходимо да има "захапка и плесник", той да не бъде раздут, омекотен и т.н. и т.н.

Следващите аспекти, на които ще обърна внимание не са подредени по важност, защото всички са еднакво важни:

Кохерентност. Тоест дали системата звучи разпокъсано, като всеки от говорителите й си има собствено мнение по въпроса за това какво трябва да се чува, няма да споменавам колко е отвратително ако различните говорители в една система имат различни тембрални качества (ултра-често срещано явление). 99,999% от многолентовите системи, които съм чул, звучат разфокусирано, лениво и объркано – все едно се гърчат от сърдечни конвулсии, докато издават звуци. Държа да отбележа, че това не е вграден недостатък на многолентовите концепции, а чисто и просто погрешни имплементации и сбъркан дизайн при конструирането на такива системи, фактор, дължащ се на хора, които нямат никаква идея какво правят, защо го правят и какво искат да направят... Също така държа да отбележа, че огромната част от заднонатоварените рупори с широколентови говорители, които съм чул не са звучели коректно, като основното, което съм наблюдавал, е че устата на рупора издава звуци, все едно идващи от корема на голям бозайник – вулгардни, боботещи и тотално несвързани с това, което идва от самия говорител.
Разбира се това също не е проблем на въпросната концепция, а чисто и просто некадърни и необмислени имплементации на тази топология.

Динамика. Тук не трябва да има ограничения от никакъв характер, доколкото е възможно разбира се. За илюстрация нека си представим едър оперен певец, стоящ до хилаво момченце, мънкащо под носа си. Добрите системи трябва да могат да си отворят устата широко, да издуят "гласните стрини" и да кажат БАУ, без да звучат сякаш са стиснати за гърлото. Важно условие е да имаме на лице и динамична равномерност в целия честотен диапазон, без отделни групи да издъхват спрямо други в динамично отношение. Разбира се, това е много трудно за изпълнение условие и досега съм го наблюдавал само два пъти.

Размер на инструментите. Всеки, който е слушал големи инструменти от малка дистанция, има завинаги оставен отпечатък в паметта си за мащаба на звученето на тези инструменти. Голям смях е (по-скоро е адски неприятно) да чуеш гранд пиано от малки двулентови "аудиофилски" колонки, които ти дават усещането че пианото е с размер на кутия от обувки. Или пък голям духов инструмент (примерно туба), който да дава усещането за свирене на изнемощял старец на хармоничка, задръстена с плюнка (ще ме извините за израза, ама е така). Звукът трябва да има масивно тяло и мускули, да има месце по костите, да не се крие срамежливо зад ъгъла и да покаже че той е господаря в стаята...

Балансът на транзиентните способности и хармониците. Това е много крехка величина за измерване на звука, като има само точно определена "правилна" стойност (много подвеждащо понятие), при която звука е балансиран и естествен. Ще дам пример за две крайности, за да предпазя въпросният показател от погрешна интерпретация. В първия случай нека да си представим система, която звучи толкова лениво и заспало, че все едно всеки момент ще издъхне и повече няма да се съживи. В този случай транзиентните (скоростта на градация на даден динамичен сигнал) клонят към нула, следователно и числителя клони към нула. В обратния случай нека си представим система, която е толкова бърза и напомпена със стероиди, че направо стреля с невиждана скорост, но ако тази "бързина" не е придружена от сериозен хармоничен гръбнак (пухкавината, която изпълва празното пространство между отделните изстрели), то системата звучи стерилно, клинично и остро, чак може да те пореже с бръснаско ножче по лицето/ушите. Такава система може да препуска из динамичния диапазон със скоростта на светлината, но за нещастие, единственото, което може да прави, е да дразни слушателя, карайки го да стои на тръни докато слуша. В този случай числителя клони към плюс безкрайност, а знаменателя изостава назад с бързи темпове.

Мащабност. Добрите системи трябва да са способни да предадат огромното въздушно пространство и оригиналната акустична атмосфера на дадено музикално събитие. Не съм чул нито една система, която да няма сериозни възможности за възпроизвеждане на първата октава без да се стресира, и да е способна да пресъздаде "пространството" и чувството за "по-плътен" и зареден с енергия въздух.

Чистота на звука. Звука не трябва да е мътен и заринат с прахне трябва да е обвит със завеси, а трябва да диша чист и неопетнен свободно в постранството, трябва да има крила, които да му дават лекота и финес, трябва да извира свеж и бистър като утринна роса, все едно идва от затътнет планински извор, скрит някъде навътре в гората. Важно условие е звуците да не съществуват по отделно един от друг – те трябва да имат контур, но същевременно трябва да се сливат по един деликатен начин, оформяйки масивна музикална струя, насочена към лицето и тялото на слушателя. Системата трябва да може да диша и да е с големи бели дробове. Повечето системи, които съм слушал са тежко болни астматици в предпенсионна възраст, молейки се отчаяно за поредната доза лекарство (в случая лекарството е безумно напомпан запис, който да замаскира част от звуковите проблеми).

Наличие на звукова сигнатура от страна на системата. Случвало ми се е да слушам уж много престижна аудио инсталация, която звучи така все едно всички инструменти са поляти и намазани с олио, независимо от записа, независимо от стила. Наистина отвратително.

Има още редица фактори, които описват отделни специфични характеристики на звука, но засега толкова.

[DRGeorgiev]

[Marian Lozev]

Хараланов, пожелавам ти много късмет в почти невъзможното което все пак е възможно.
Някой ден живи и здрави с огромно удоволствие искам да чуя много лентова система направена с много опит , ресурси ,знание, и желание.
Успехи....