Той ми я прави... чакането си струваше
Сега, не мога да опиша нещо, което трябва да се чуе за да се усети и разбере!
Повече от седмица я слушам и желанието ми още първия ден да хукна я да я хваля не е отслабнало, просто не виждах смисъл може би...
То все едно да опишеш секса с някой луда и желана мацка хе хе хе, споко, не правя секс с тонколоните си ха ха ха ха!
Амиииии... след като дойде в събота и с куриера с триста зора свалихме пратката и я качихме в къщи почнаха моите нови емоционални усещания
Доста се борих с прекалено маниашкото опаковане, обаче това говори, че човека си цени труда !
И усещането при сглобяването беше различно от това да си купя техника от технополиса примерно. Някак си ръчната изработка, нещата... имат личен характер
Всичко тежи и не бие на кухо, пипнато е с човешка ръка, не е като от 'калъп' синтетично, перфектно и от друга страна - грозно и бездушно!Навързах ги, колоните на стойки, залепих ги за тях с промишлено тиксо ха ха ха, не, не си мислете, че е глупост, така лепне това, дето му дават 5 кила на см2, че все едно е заварка. Стойките долу са с камък и шпайкове към пода.
Кабелите неотек...
Абе с две думи пуснах я системата, подгрях лампите, сложих любимата си Даяна Крол и седнах да слушам...
Ами странно, не можех да кажа какво е усещането! Не скочих веднага на терасата да крещя, че съм екзалтиран.
Има едни такива психологически моменти, които пречат на реалната човешка преценка. Затова се опитах да бъда спокоен и си казах - добре, ще се слуша, какво да се прави
И така ден след ден...
И то чудото почна да се случва и да навлиза много гаднярски в мене, понеже не знам дали разбирате, но с всеки ден все едно системата 'улягаше', звука ставаше по велурен, бас-а по отчетлив, а аз пусках диск след диск, музики, които съм слушал на маранца си, който смея да твърдя, че свири прекрасно ! И с всяко пускане ми харесваше повече и повече... абе както казах в началото - НЕ мога да го опиша!
Има едно такова свикване с хубавото и човек започва да го преоткрива постепенно... то не е като изкуствения подсладител, дето хапнеш малко и чак нагарча. Истински хубавите неща на са мнгого сладки като вредния нутрасуит и не ти накъртват в началото, а са като онези 'плодове от селската градина', които сядаш пред теливизора и си ги взел за похапване. И в един момент не се усещаш, че корема ти ще се пръсне, но ти не може да спреш да ги ядеш, защото са ужасно вкусни, не с първата хапка, а с цялото ядене...
Е, така е и със ситемата на Румен!
Тия дни обаче ми се догледа филм. Звъннах му и си поговорихме за комутатор, който да ми включва маранца и да си гледам филмчета и т.н. и т.н.
И преди да се реализира това аз си поиграх и върнах старата система с усилвателя с дискретни елементи. ОБАЧЕ запазих колоните на Румен.
И направих грешката да си пусна пак любимите парчета.
Е да, детайл ще те убие, качество супер, маранца е страхотен усилвател !
Обаче съм седнал аз на дивана и ми е някак си... неудобно. Хем на меко съм седнал. Липсва нещо мамка му !
Просто няма живот! Няма го онове, което не може да се опише...
Пефектно като в аптека възпроизвеждане, ноооо....
Викам си, я да вържа и музикалния суб, имам куейк на РЕЛ, 1300 лева струва, с него музиката приобива супер нежна, но стегната плътност!
Вързвам го!
Пак не е същото...
И осъзнавам, че лампата с колоните на Румен има по плътен, стегнат и приятен бас, отколкото маранца ПАК с колоните на Румен и суб-а на РЕЛ !
И сега ми е едно никакво такова
Хубава е техниката, много е хубава, маранц 6-а серия, тежи като прасе преди коледа, колони таной, център таной, суб РЕЛ...
Ама никой не може да ме накара пак да я вържа
А иначе да покажа две снимки на това, което създаде тези терзания в мен и ме накара да издрънкам толкова неща...
