Бяха изказани много мнения за предимствата и недостатъцте им.
Накрая отново се стигна до заключението, че всичко е въпрос на вкус.
Ако ти допада идеята да включиш такива говорители в системата си, мога да те посъветвам следното:
100 е напълно прав, точно този вид пищялки не е много целесъобразен за двулентов дизайн (въпреки че съм ги виждал в промишлено изпълнение с ВКН 1231). Честотата на среза трябва да е над 5 kHz.
Личният ми опит с ВЛД40 и ВЛДД80 , както и въобще с планарни пищялки
(видял съм каквои ли не наименования - лентови, изостатични, изодинамични) ме е научил, че съчетаването им с другите говорители в системата не е лесна работа. Оттам и многото негативни отзиви за звука им. Тук отново опираме до въпроса, че дизайнът на иозвучителни тела не се заключава единствено в подбора по АЧХ и чувствителност на 2-3 говорителя, а в много по-задълбочено разбиране на принципа им на работа, оттам поведението им при подаване на комплексни сигнали и оттам резултата от съвместната им работа.
Един пример с референтната планарна пищялка Fostex FT2RP/FT7RP.
Същите пищялки използва една от най-легендарните акустични системи в близкото минало - Infinity Reference Standard.
Вижда се, че както в тази система, така и при повечето им приложения, те са съчетани с средночестотни говорители от същия тип. Такава беше и конфигурацията на ACR Isostatic 200, каквито имах известно време.
Опитите ми с голям брой пищялки от куполен и конусен тип в същата система се провалиха с пълна сила. След като ги продадох, новият им собственик реши да пробва същата пищялка, но с друга среда със същия резултат.
Ако погледнем характеристиките им, всичко е наред - направо идеалната пищялка.
На хартия би могла да бъде включена в какъвто и да е дизайн, с каквито и да е останали говорители. Но на практика нещата са свъвсем различи. Кой отново има определящо значение за конструирането? Прослушването.
