които са необходими при построяването на товарната права за крайната лампа и определяне импеданса на
изходния трансформатор спрямо преводното му отношение.
Теорията е представена възможно най елементарно.
За пример ще вземем анодните характеристи на доволно известния триод 2А3 (6А3, 6B4G, 6С4С).
В повечето пдф-и с анодните х-ки е дадена и товарна права, но обикновено е за 2500 ома.
Какво да правим, ако искаме друг аноден товар и друг режим?
Избираме:
Аноден товар (примерно) Ra = 5000 ома
Анодно напрежение Vo = 350 волта
19-20 вата в анода, което е с 30-33% повече от максимално допустимата мощност, но предвид,
че производителяt гарантира тая мощност за възможно най утежнения вариант - без вентилация,
при висока околна температура и т.н. и е оставил известен резерв,
можем да бъдем напълно спокойни.
Началният ток се определя по формулата:
Ia0 = 0,9 Pa/Ua0
Заместваме и се получават около 50-51мА
Избираме аноден ток Io = 55мА
Начална точка на товарната права (т.е. при 0 волта) е:
Ia(Va=0) = Io+(Vo/Ra), в случая 0,055А+(350/5000) = 0.125А
Крайната точка се определя от зависимостта:
Va(Ia=0) = Vo+(Iо*Ra), в случая 350+(0.055*5000) = 625V
Получихме горе долу ей такова нещо:
Според графиката, при анодно 350В и ток 55мА, преднапрежението трябва да е около 70В. При автоматично преднапрежение,
катодният резистор трябва да е: Vk/Ia = 70/0.055~1270 ома - примерно 1к+270ома.
Отделената мощност е - 0.055*70=3.85W. Т.е. катодният резистор трябва да е с мощност минимум 5W.
Определяне преводното отношение на трансформатора Tr:
Tr= sqrt(Ra/Rout) или в случая ако приемем товар за вторичната 4 ома, нещата стават такива:
квадратен корен от (5000/4) ~35.36
С помощта на познатите методики за изчисляване определяме сечението на желязото и
броя на навивките на първичната съобразно долната гранична честота и необходимата мощност.
Вторичната се получава като разделим първичната с преводното отношение.
Изодната мощност е:
P = Vpeak^2/2Ra
т.е. при 200 волта амплитудна стойност на сигнала (максимално възможната) в анода е:
200*200/5000*2 = 4 вата
Захранващото напрежение е сборът от пада на напрежение върху катодния резистор,
изходния трансформатор и анод-катод на крайната лампа.
Ако активното съпротивление на първичната на нашия траф е примерно 450 ома, т.е. падът на напрежение е около 25 волта,
25+70+350=445V.
Т.е. на кондензатора след дросела трябва да имаме 445-450 волта.
За финал и след като сме уточнили режима на драйвера (той трябва да може безпроблемно да вади 140V p-p т.е.
2 пъти пада в/у катодния резистор), можем да пробваме, изменяйки катодният резистор, т.е. увеличавайки
и намалявайки анодният ток в известни граници къде нашият усилвател свири най добре,
както и да видим какво е положението с формата на сигнала за целия честотен диапазон при различни изходни мощности.
Но най-сигурният начин е да си измислиш постановка за мерене на лампи и графиките да си ги чертаеш в ексела примерно 
