интересна теория за света

[stefanyovev]

цък
попаднах на това .. на някой може да му е интересно .. обяснява електромагнитните вълни и гравитацията

[Dimitar Atanasov]

цък
попаднах на това .. на някой може да му е интересно .. обяснява електромагнитните вълни и гравитацията

Да, интересна, макар и да не е нещо твърде фундаментално. Много неща приличат доста на други, вече позабравени теории, но разказани с други думи.

Най-вече, защо всичко трябва да е детерминистично, съставено от частици, а когато трябва да се намеси елемент с по-висока сложност - натикват фрактал. То хубаво, красиво, особено на картинка, ама ...

Аз мога да кажа защо - защото така сме научени да мислим. Всичко трябва да е детерминистично и крайно. Ами ако не е ?

Както казва самия автор трябва да е нещо просто.

[stefanyovev]

в тая теория ми харесват 3 неща .. целия свят е от 1 частица ... електромагнитните вълни се разпространяват във някаква среда .. и големия взрив се обяснява с първото внасяне на енергия а не на материя ...
това че сме свикнали да мислим 'крайно' според мен ..безкрайността е нещо несъществуващо - математически инструмент който казва "и така нататък" или "там някъде"

[Dimitar Atanasov]

в тая теория ми харесват 3 неща .. целия свят е от 1 частица ... електромагнитните вълни се разпространяват във някаква среда .. и големия взрив се обяснява с първото внасяне на енергия а не на материя ...
това че сме свикнали да мислим 'крайно' според мен ..безкрайността е нещо несъществуващо - математически инструмент който казва "и така нататък" или "там някъде"

Е, точно за това приказвам. Казваш че целия свят се състои от една частица. От друга страна има и вълна, и нещо в което тя се движи и т.н. А всичко би могло да бъде едно единствено нещо. А колкото до безкрайностите, можеш да ми повярваш, че в природата има твърде повече безкрайности отколкото очакваме. А като инструмент означава по-скоро "от там накъдето не мога да го видя". А и не е точно инструмент, а по-скоро обект, както точката.

Според мен целия проблем идва от това което ни учат в училище (ако знаеш колко усилия ми е отнело да го забравя , ако въобще съм успял ). От около 2000 години цялото образование е базирано на аристотелианския подход, или иначе казано формалната логика (или както и викат математиците "интуиционистична"). Има и друга логика, при която "не на не" не е "да", без да всимам под внимание разните форми на размита логига.

Ще дам един такъв пример. Колко са начините по които може да падне една монета. Почти всеки би казал 2 - Ези и Тура, но в същност те са безброй много, като само два от тях се случват. Несъмнено би могло да падне и на ръб (дори да е безкрайно тънка), макар и с нулева вероятност.

Друго едно такова "класическо" примерче следната задача:
Хвърляме игла върху раирана покривка. Каква е вероятноста иглата да пресече някое от раетата.


Общо взето малка част от хората, дори от учените, имат неформална тредстава за света. Например Малнделброт, Р. Пенроуз са хора от чиито книги човек може много да научи, или да забрави наученото.