(Т - комплексиран глух транзисторджия, Л - ламповик-обективист)
- (Л, пуска своя своя SE с DHT) Е, какво ще кажеш (след 20 минутна сесия)?
- (Т почесва се по брадата, гледа разсеяно) Е, какво да кажа?
- (Л) Не усещаш ли динамиката, въздухът, присъствието, обемът, МУЗИКАТА???
- (Т, слуша "внимателно" още 2 минути) Мнее... ТОВА ли е прехваления "хай-енд" лампов звук???
- (Л, объркано) Миии, как да ти кажа... май е "това"...
- (Т, все по-разпалено) Хе, ми ужасно, моят АБ го мачка (ебе, гази, стреля - според настроението на Т) отвсякъде. Може да няма такъв бас, но е по-стегнат и бърз и високите ми не са такива гадни и меки пък и с леки корекции стават супер! Ти просто нямаш високи!
- (Л) Е не усещаш ли МУЗИКАТА как те поглъща, как времето се забавя, как те завладява настроението...?
- (Т, доволно) Ти луд ли си бе, това са лафове от списанията, няма такива глупости! Че тя музиката си е на всякъде! Това дето свири кво е? Говориш смешни неща!
- (Л, тъжно) Мислиш ли...
- (Т, щастливо) Да! Всичко това, че лампите свирят по-добре са глупости - е на чуй! Кое е по-доброто?
- (Л, последен опит) Ми ти чуй - реализмът на инструментите и вокалите, позиционирането в пространството, МУЗИКАТА (наистина последен опит)
- (Т, усмихнат до уши) Да, да, добре...
Залагам 5 лева че "надсвирването" ще се реализира по сходен начин. Всякаква прилика с лица е случайна, въпреки, че този диалог се е състоял наистина и е първия и последен мой опит да убедя един хронично глух човек в истината.
