желязо....

[AHDPO]

Именно, и аз това казвам - радвам се че споделяш и се надявам да не бъдеш отказан...
С уважение,
Андро

[Borislav Uzunov]

, искам само да кажа в този случаи няма да усетиш разликата във звученето, защото човешкото ухо, не е чак толкова прецизно. Повечето хора усещат нелинейните изкривявания чак след като надминат 5 процента. Има и някои изключения, но и те не усещат доловима разлика до около 2 процента.

Готов ли си да се обзаложиш? Звукът на един усилвател не се определя основно от клирфактора.

[Goro]

menator, що не опишеш вижданията си по въпроса за трансформаторите под формата на отделен пост или статия, където изчерпателно да ни запознаеш с всички свои съображения - за и против.
Ако продължаваш в същия дух ще ме принудиш да ти задам няколко въпроса, а с това ще отклониме темата от основнот й предназначение, което е - ентусиастите сами да направят основния възел за своето стъпало и то на прилично ниво.

[velinski]

едва ли ще успееш да доловиш разликата без специлна апаратура

Обикновено само глухите имат нужда от апаратура за да чуват

Големи безсмислици наприказва и е време да се спреш

[AHDPO]

Темата от желязо отиде IMHO на не знам и аз какво точно...
Нека се изложа и аз за изкривяванията: 2% изкривявания ако са 4...7-ми хармоник нима можем да сравняваме със само втори?
Чел съм една статия в АРА (за съжаление в момента сайта, на който я четох не работи, иначе с удоволствие бих я споделил с вас като линк) за изкривяванията на железата, където се обясняваше, че изкривяванията "по ток" (когато първичната се клати от източник на ток - примерно пентод) са доста по-големи, отколкото "по напрежение" (когато първичната е шунтирана от източник с ниско вътрешно съпротивление - примерно триод). Затова си мислех за измервачка на Кнли в схема с източник на ток. Вчера помъдрувах върху схемата, засега сложна излиза. А и сигурно няма смисъл да се потя много над нея, защото
- не виждам друг да има интерес, не се ангажирам да кажа дали защото на всички им е пределно ясно и могат с поглед да го измерят като видят едно желязо или защото смятат, че желязото може да е криво колкото си иска и да стане перфектен трансформатор с него или по друга причина
- ако се включи мераклия с клирфакторометър в подобно начинание 70-80% от схемата, която мислих вчера ще е ненужна.
Бате Goro, прости тъпотата ми, но не разбрах как с измерването отсяваме "петъчното" желязо и какво му е лошото в крайна сметка? (

...Съветските трансформатори ТС, ТСА и подобни: IMHO темата си заслужава. Съгласен съм с написаното вече. Петъчното производство си е кофти. Взимаме траф (примерно - ТС180), намотан, с известни намотки (или ги определяме като домотаме отгоре поне 10 навивки и измерим какво напрежение дават => навивки / волт ...), мерми го на ЛАТР, получаваме оптимална индукция и максимална магнитна проницаемост. Ако неидеалната сглобка на челата не ни обезсмисли цялото измерване, разбира се. Е после по какво познаваме "петъчно" ли е желязото?? Аз досега съм мерил много малко, няма и 10 железа, ако не съм се омотал в сметките нещо излиза, че всичките те имат работна индукция 0,6..0,7 Т. Вече по магнитна проницаемост силно се отличават - от 4500 до 25 000. Може би търсим железа, които са с мю >10 000?...

)
С уважение,
Андро

[Goro]

Е Андро на тебе ли сега да обяснявам, че като не са спазили рецептата на химическия състав, като не е отгрято по предписания начин, и мю и В, няма да са тези които биха могли да бъдат.

[Rumen Suvandjiev]

Не искам да обиждам никого и не се съмнявам във вашите качества, просто споделям някои мисли със вас.

Теб също никой не иска да обиди.
Острият тон е породен основно от твърдението ти, че не си струва да се започне разработката на DIY изходен трансформатор.
Струва си и още как. Тук не става дума да се купят какви да е железа от магазина и да се навият слепешката, а да се поръча маркова стомана, да се измери да се създаде изделие от висок клас, подходящо за hi-end апаратура.
Нека приключим спора.

[Goro]

Чел съм една статия в АРА (за съжаление в момента сайта, на който я четох не работи, иначе с удоволствие бих я споделил с вас като линк) за изкривяванията на железата, където се обясняваше, че изкривяванията "по ток" (когато първичната се клати от източник на ток - примерно пентод) са доста по-големи, отколкото "по напрежение" (когато първичната е шунтирана от източник с ниско вътрешно съпротивление - примерно триод).

Ще дам моето мнение по въпроса.
Индукцията е пропорционална на напрежението, а индуктивността е пропорционална на мю, което пък зависи от индукцията.
Индуктивността е паралелна на активния товар и за най-ниските честоти, ако L се променя, ще се променя пълния импеданс на товара. От тук, ако генератора е високоомен, напрежението върху намотката ще зависи и от стойността на L (и нейната промяна). Промяната на L, ще води до допълнителна промяна на U, докато при нискоомен товар, формата на напрежението няма да се променя, за сметка повишената токова консумация от източника (лампата). Очевидно е че ще има разлика във формата на напрежението при двата вида генератои, както и разлика на Kx в полза на нискоомния генератор. Но тук трябва да се направи разумен компромис. Ако са допуска прекалено спадане на L, лампата ще работи с нисоомен товар и това също ще повиши Kx.
Мисля, че проблема е една от причините за предпочитането на триодите.

[K.Konstantinov]

Темата наистина беше тръгнала на "незнам къде", както се изрази Андро.Добре че Андро и Жоро я концетрираха в същността и.Ако от Вааснер имаме положителен отговор за поръчка, на кои типове и форми магнитопровод можем да се спрем конкретно?EI, M, MD, PM, WVM, пакетни, и вити магнитопроводи?Като се има предвид магнитопровод не само за изходни, ами и за дросели и мрежови.Няма да е зле да имаме и ценовата на листа на тези неща.

[AHDPO]

...

Абсолютно, respect, бате Goro, и аз доколкото успях да вдяна въпросната статия именно това обясняваше. Ще подиря какво съм свалял от АРА да взема да го upload-на тия дни да не говоря наизуст...
Именно понеже при токов изход изкривяванията на трансформатора са по-големи (само от мю(В) зависимостта ли е изкривяването всъщност??) замисълът ми беше да спретнем установка, която с токов изход (IXCP имам в пред вид, естествено...) и регулируема постоянна съставна да клати първичната по синусоида, а във вторичната да мерим колко криво излиза. Няма смисъл да го правим, така ли? Аз си мисля, че мога (благодарение на бате Goro, разбира се, http://nextvasko.web.data.bg/phpbb/viewtopic.php?t=190 , както и на Алексей Кузнецов, ftp://ftp.slivova.info/andro/Electro/CHOKES_Rev2.rtf ) теоретично да построявам на базата на измервания (или юнашки догадки...) какво ще излиза - в случая - в смисъл на L(I) при различни междини, но оттам натам оценката на този резултат не ми е по силиците.

Ами... то дотука какво излиза, че и скапаното желязо ако се измери и после трансформатора се оразмери все нещо ще стане? Какъв е проблема, ще излязат повече навивки на килоом и оттам по-калпави паразитни параметри при същата изработка (секциониране, изолация...)? Няма ли полумистични елементи кое желязо как звучи, обикновено се появява швейцарски експерт, който загадъчно да вметне, че топло валцуваното желязо свири по-топло и така да превърне създаването на трансформатор в постижима само за ограничен кръг майстори, скрити в тибетски манастир..?

С уважение,
Андро

[velinski]

Изчислените от Goro изходни трафове на калпав полски вит магнитопровод свирнаха супер добре (както и очаквах), а като данни железата са едно голямо нищо. Идеята ми е, че не най-важното нещо за добър звук са железата - по-важното е как ще се изчислят и съобразят и секционират намотките спрямо калпавото желязо. Ако желязото е добро и инженерът добър (респект към Goro ) - това е най-добрата комбинация

[AHDPO]

Изчислените от Goro изходни трафове на калпав полски вит магнитопровод свирнаха супер добре (както и очаквах), а като данни железата са едно голямо нищо. Идеята ми е, че не най-важното нещо за добър звук са железата - по-важното е как ще се изчислят и съобразят и секционират намотките спрямо калпавото желязо. Ако желязото е добро и инженерът добър (респект към Goro ) - това е най-добрата комбинация

Това би било много добра новина за широките аудиофилски маси IMHO. Демек, можем ли да кажем, че хубав лампов звук (не обичам да се обвързвам с супер-претенциозни и не особено конкретни заявки за "Хай Енд", няма какво да крия) може да се постигне и без да се дири под дърво и камък някакво мистично желязо?? И следващата IMHO много сериозна стъпка - ако можем да определим критерий за добрина на желязото??
Че и проектантът и изпълнителят на трансформатора могат да съсипят всичко за мен е съвършенно безспорно - нещо, което много рядко казвам. Мисля, все пак, че звуковите трансформатори са много дебел раздел и ако тръгнем да ги обсъждаме по всички фронтове материята ще ни погълне даже без, с извинение, да се оригне след това - и в резултат IMHO няма да има полза за никого. Така че аз лично бих искал да гравитираме около желязната тема, нали такава е създадена тази...


ПП: Най-после видях обсъждането на задружна поръчка на желязо... не можах да загрея защо е в тема за секциониране на трансформатори, така че ще напиша по въпроса тука. Чувал съм от Прогресора, че Мецагис 1920 (сечение към 7 см2) може би струва 10-15 евра (без доставката...). Не зная кой към какви сечения се е ориентирал, но в някои случаи са привлекателни по-големи железа (сечения 14..20 см2). Имам подозрения, че цената на еврожелязо 20 см2 с доставката може да стигне тая на Томи ( http://nextvasko.web.data.bg/phpbb/viewtopic.php?t=1691 ), чиито трансформатори са готови, с известни параметри... В никакъв случай не бих искал да разкандардисвам някого, дай Боже да вървят задружните начинания и колкото може повече хора да имат достъп до изходни трансформатори и/или възможност да си правят такива, но в някои случаи е обективно разумно да се помисли дали не е по-добре да се купи нещо готово... Хамонд лично аз не го включвам в това число, макар че би било много по-добре първо да ги чуя... Но даже и "юргулешката" североамериканец за 50-60 долара няма да направи чудо на чудесата като изходен трансформатор IMHO. Колкото и смешно да изглежда на пръв поглед, добре контролиран китайски производител подозирам че при същата цена може да ги разбие като цена... МД от доста време насам чета за китайски лампови усилватели на "цени народни" - у нас има ли го това животно? И да се върна на желязото/трансформатора - както е и с лампите, руснаците често имат съвсем прилично качество на прилична цена, точно средата между китайците и хамериканците, от която (среда) толкова време не можем да се измъкнем (поне като заплата...). И са доста по-наблизо, разбира се... Далеч съм от мисълта, че всичко що е руско е перфектно, но ... наистина ли няма начин да се докопа група нормални българи до руско желязо? Чел съм, че имат железа, които носят по 2,5 тесли, например...

И още един въпрос: някой има ли идея откъде може да се намери пермалой за трансформаторчета? И при какви условия, разбира се...

С уважение,
Андро