желязо....
- lusi
- има известен опит
- Мнения: 169
- Регистриран на: Нед Сеп 18, 2005 12:00 am
- Местоположение: Panagiuriste
- Обратна връзка:
желязо....
Качествено желязо за изходни трансформатори-от къде?
-
- BG Audio Team™
- Мнения: 1105
- Регистриран на: Съб Апр 30, 2005 12:00 am
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
http://www.waasner.de/uk/start.htm
Най-големият производител в Европа.
Най-големият производител в Европа.
-
- BG Audio Team™
- Мнения: 1105
- Регистриран на: Съб Апр 30, 2005 12:00 am
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Това в линка е качествено.
Със съмнително качество, колкото щеш по магазините.
Само въпрос на късмет е да попаднеш на нещо горе-долу и то в единични бройки.
Бай Костов (с този псевдоним е в във форума) има същия проблем в Мадрид, и при идването си тука ще търси магнитопроводи. Както виждате това не е само наш проблем.
Качественият магнитопровод (за аудио цели) е първо дефицитен и после скъп.
Малките производители на трансформатори и то мрежови, каквито са повечето у нас, ползват магнитопроводи със съмнително качество, защото нямат друг избор. Качествена ламарина не може да се достави под 100 тона.
Преди няколко месеца Андро, намери случайно в магазина до Булбанк прекрасни френски вити магнитопроводи.
Със съмнително качество, колкото щеш по магазините.
Само въпрос на късмет е да попаднеш на нещо горе-долу и то в единични бройки.
Бай Костов (с този псевдоним е в във форума) има същия проблем в Мадрид, и при идването си тука ще търси магнитопроводи. Както виждате това не е само наш проблем.
Качественият магнитопровод (за аудио цели) е първо дефицитен и после скъп.
Малките производители на трансформатори и то мрежови, каквито са повечето у нас, ползват магнитопроводи със съмнително качество, защото нямат друг избор. Качествена ламарина не може да се достави под 100 тона.
Преди няколко месеца Андро, намери случайно в магазина до Булбанк прекрасни френски вити магнитопроводи.
- lusi
- има известен опит
- Мнения: 169
- Регистриран на: Нед Сеп 18, 2005 12:00 am
- Местоположение: Panagiuriste
- Обратна връзка:
В момента намерих два вити ПЛР от мрежови на телевизор "Темп".
По руските сайтове мненията за тях са противоречиви и клонят към лошо.
Нямам опит с нашенските ШЛ.Ако някой е пробвал /определено има такъв /, нека да сподели.До момента съм пробвал с Ш от линейни трафове.Постигат се нещо, но искам да опитам с нещо по-добро.
По руските сайтове мненията за тях са противоречиви и клонят към лошо.
Нямам опит с нашенските ШЛ.Ако някой е пробвал /определено има такъв /, нека да сподели.До момента съм пробвал с Ш от линейни трафове.Постигат се нещо, но искам да опитам с нещо по-добро.
-
- BG Audio Team™
- Мнения: 1105
- Регистриран на: Съб Апр 30, 2005 12:00 am
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
lusi написа:В момента намерих два вити ПЛР от мрежови на телевизор "Темп".
По руските сайтове мненията за тях са противоречиви и клонят към лошо.
Мненията са противоречиви, защото не е ясно кога са произведени - дали преди или след водката.
Все пак има и перфектна руска ламарина, но е тото.
Най-евтино излиза, ако се съберат повече магнитопроводи и се измерят. Това поне не е трудно. Необходим е само ЛАТР. Никакъв друг начин няма.
Все още няма магазин с пълна номенклатура магнитопроводи, които с тонове ръждясват по рафтовете, за да влезе някой и да си купи 1 - 2. А после ще трябва макара, проводник но в грамове, изолация и т.н.
Не е случайно, бате Goro, един форумчанин ме светна, за което съм му много признателен!
Включвам се с всички сили в брейн-щурма как се издирва качествено желязо. Аз съм натрупал достатъчно за да задоволя собствените си нужди в следващите години многообещаващи железа (включително и малко френско, както вече стана дума), но неволята на побратимите-ламповици не ми е безразлична.
Съветските трансформатори ТС, ТСА и подобни: IMHO темата си заслужава. Съгласен съм с написаното вече. Петъчното производство си е кофти. Взимаме траф (примерно - ТС180), намотан, с известни намотки (или ги определяме като домотаме отгоре поне 10 навивки и измерим какво напрежение дават => навивки / волт ...), мерми го на ЛАТР, получаваме оптимална индукция и максимална магнитна проницаемост. Ако неидеалната сглобка на челата не ни обезсмисли цялото измерване, разбира се. Е после по какво познаваме "петъчно" ли е желязото?? Аз досега съм мерил много малко, няма и 10 железа, ако не съм се омотал в сметките нещо излиза, че всичките те имат работна индукция 0,6..0,7 Т. Вече по магнитна проницаемост силно се отличават - от 4500 до 25 000. Може би търсим железа, които са с мю >10 000?
За марката на стоманата мисля, че е излишно да говорим, защото в примерно 95% от случаите тя е тера инкогнита...
Дебелината на ламела е типична ябълка на раздора. Да отворим въпроса, тогава. Границата, около която обикновено се спори е 0,35 мм. Немалко мнения съм срещал, че 0,35 мм става. Това ни подсеща да дирим вити магнитопроводи, които типично са такива. Но... на какво всъчщност влияе дебелината на ламела? На вихровите токове (по-рано на Фуко, вече - на Еди) веднага ми иде наум. Е засега не ми е останало никакво време (дежурното ми оправдание навсякъде и за всичко) да покопам по въпроса, но ми се струва логично да не е от такова значение дебелината на ламела сама по себе си, колкото отношението на дебелината и ширината на ламела, а защо не и дебелината на набора. Как мислите?
Тамън вчера както си чаках адския транспорт да ми прати рейс на една китна спирка на веселото софийско Цариградско шосе се чудех дали можем да си спретнем една орташка аудиофилска измервачка на изкривявания на железа... Как ви се струва идеята?
Между другото, една възможност за изходни трансформатори разисквахме наскоро тук http://nextvasko.web.data.bg/phpbb/viewtopic.php?t=1691
Май няма да мога веднага да се отчета с две страници пост... more to cum.
С уважение,
Андро
Включвам се с всички сили в брейн-щурма как се издирва качествено желязо. Аз съм натрупал достатъчно за да задоволя собствените си нужди в следващите години многообещаващи железа (включително и малко френско, както вече стана дума), но неволята на побратимите-ламповици не ми е безразлична.
Съветските трансформатори ТС, ТСА и подобни: IMHO темата си заслужава. Съгласен съм с написаното вече. Петъчното производство си е кофти. Взимаме траф (примерно - ТС180), намотан, с известни намотки (или ги определяме като домотаме отгоре поне 10 навивки и измерим какво напрежение дават => навивки / волт ...), мерми го на ЛАТР, получаваме оптимална индукция и максимална магнитна проницаемост. Ако неидеалната сглобка на челата не ни обезсмисли цялото измерване, разбира се. Е после по какво познаваме "петъчно" ли е желязото?? Аз досега съм мерил много малко, няма и 10 железа, ако не съм се омотал в сметките нещо излиза, че всичките те имат работна индукция 0,6..0,7 Т. Вече по магнитна проницаемост силно се отличават - от 4500 до 25 000. Може би търсим железа, които са с мю >10 000?
За марката на стоманата мисля, че е излишно да говорим, защото в примерно 95% от случаите тя е тера инкогнита...
Дебелината на ламела е типична ябълка на раздора. Да отворим въпроса, тогава. Границата, около която обикновено се спори е 0,35 мм. Немалко мнения съм срещал, че 0,35 мм става. Това ни подсеща да дирим вити магнитопроводи, които типично са такива. Но... на какво всъчщност влияе дебелината на ламела? На вихровите токове (по-рано на Фуко, вече - на Еди) веднага ми иде наум. Е засега не ми е останало никакво време (дежурното ми оправдание навсякъде и за всичко) да покопам по въпроса, но ми се струва логично да не е от такова значение дебелината на ламела сама по себе си, колкото отношението на дебелината и ширината на ламела, а защо не и дебелината на набора. Как мислите?
Тамън вчера както си чаках адския транспорт да ми прати рейс на една китна спирка на веселото софийско Цариградско шосе се чудех дали можем да си спретнем една орташка аудиофилска измервачка на изкривявания на железа... Как ви се струва идеята?
Между другото, една възможност за изходни трансформатори разисквахме наскоро тук http://nextvasko.web.data.bg/phpbb/viewtopic.php?t=1691
Май няма да мога веднага да се отчета с две страници пост... more to cum.
С уважение,
Андро
- Rumen Suvandjiev
- BG Audio Team™
- Мнения: 2924
- Регистриран на: Нед Авг 01, 2004 12:00 am
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
AHDPO написа: Да отворим въпроса, тогава. Границата, около която обикновено се спори е 0,35 мм. Немалко мнения съм срещал, че 0,35 мм става. Това ни подсеща да дирим вити магнитопроводи, които типично са такива.
Търсенето на оптимална дебелина на ламелата е ограничено не само отгоре, но и отдолу. Много тънките ламели имат малък коефициент на запълване (това важи в особена степен за не особено прецизно изработените руски железа), поради което да се слиза под 0.25 е необосновано. Това обаче важи за Ш-образните магнитопроводи.
При тях съм стрщал отлични изходни трансформатори и с 0.5
При витите обаче нещата стоят различно, затова ако ще дирим такива, единственият критерий могат да бъдат измерените параметри и наличието на достатъчно точно прилягащи макари.
- lusi
- има известен опит
- Мнения: 169
- Регистриран на: Нед Сеп 18, 2005 12:00 am
- Местоположение: Panagiuriste
- Обратна връзка:
Интересно.Работната индукция по справочниците за витите магнитопроводи е дават от 1.5 до 1.65Т.Говорим при 50херца.
Относно измерване на магнитопроводите.В каква схема предлагаш да
се включи трафа?Спомням си ,че в МЕИ-то имаше идна елементарна установка, с която на екрана на осцилоскопа се изкарваше хистерезисния цикъл на материала.Даваше задоволителни резултати.Ако представлява интерес ще и потърся схемата.
Относно измерване на магнитопроводите.В каква схема предлагаш да
се включи трафа?Спомням си ,че в МЕИ-то имаше идна елементарна установка, с която на екрана на осцилоскопа се изкарваше хистерезисния цикъл на материала.Даваше задоволителни резултати.Ако представлява интерес ще и потърся схемата.
- Teodor Gugulanoff
- BG Audio Team™
- Мнения: 862
- Регистриран на: Сря Авг 04, 2004 12:00 am
- Местоположение: Троян
- Обратна връзка:
Goro написа:...Преди няколко месеца Андро, намери случайно в магазина до Булбанк прекрасни френски вити магнитопроводи.
Въпросният форумчанин май съм аз
И ми е малко странно, че сърцевини, които ми бяха оферирани (някъде Пролетта на 2005-та) на около 7 евро EXW бройката /не успях да намеря мейла с офертата, иначе директно щях да го приложа/ .. та, странно ми е как ШЛ сърцевини за 7 евро се оказват супер за изх.трафове??
ОК, действайте и внасяйте - http://www.mecagis.com/index.php?lang=f ... tacteznous
FA 30 V 29
MECAGIS 1920
-
- BG Audio Team™
- Мнения: 1105
- Регистриран на: Съб Апр 30, 2005 12:00 am
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
За да се разбере ориентировъчно дали един магнитопровод става е необходимо да се снеме зависимостта на отн. магнитна проницаемост от индукцията. Работната точка, получена от постоянната съставна, трябва да се "намести" в максимума на кривата. С изчислената въздушна междина, се призчислява резултантната магнитна проницемост и от получената "изправена" крива се определя какво бихме получили. Въздушната междина силно линеаризира В от мю. Индуктивността е пропорционална на мю.
Индукцията от променливата съставна, за най-ниската работна честота, трябва да влиза в линейната част.
Индукцията от променливата съставна, за най-ниската работна честота, трябва да влиза в линейната част.
- lusi
- има известен опит
- Мнения: 169
- Регистриран на: Нед Сеп 18, 2005 12:00 am
- Местоположение: Panagiuriste
- Обратна връзка:
Не е ли по-лесно да се "хване" момента на насищането на магнитопровода
съответно индукцията на насищене,след което да се избере работната индукция.Момента с мю-то ми се струва ,че може да се прескокне,като се има в пред вид, че кривата на намагнитване е сравнително линейна в областта преди насищането.
съответно индукцията на насищене,след което да се избере работната индукция.Момента с мю-то ми се струва ,че може да се прескокне,като се има в пред вид, че кривата на намагнитване е сравнително линейна в областта преди насищането.
-
- BG Audio Team™
- Мнения: 1105
- Регистриран на: Съб Апр 30, 2005 12:00 am
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
lusi написа:... че кривата на намагнитване е сравнително линейна в областта преди насищането.
Сравнително линейна е в учебниците, които е трябвало да прочетеш, а сега да провериш как е на практика.
Какво е това индукция на насищане? Става въпрос за аудио трансформатор. Какви са тези глупости.
В крайна сметка те интересува индуктивността да не се променя от индукцията. А това означава, че за една нискочестотна синусоида коефициента на предаване да е еднакъв и за двете й полувълни, както и за областта около нулата. Става въпрос и за фазата и груповото време на закъснение на сигнала във всяка една точка от синусоидата.
Не познаването на тези елементарни процеси, съдават поне половината от митовете около трансформаторите.
Иначе си скачай колкото искаш.
- lusi
- има известен опит
- Мнения: 169
- Регистриран на: Нед Сеп 18, 2005 12:00 am
- Местоположение: Panagiuriste
- Обратна връзка:
От начина на писане разбирам, че опеделено си останал с впечетлетието ,че те карам да ми обесняваш що е то магнитна верига и т.н.Дали все пак да не поговорим на тема магнитна индукция.Ще ми е интересно да поговорим на тема магнитни вериги въобще и да се ориентирам в материята.
Относно индукцията на насищане- ако не знаеш каде е "тавана" как ще знаеш колко да скачаш.Все пак ако си забравил да те посетя, че там мю-то спада рязко.От учебниците до практиката няма съществена разлика.Въпрос на прочитане.За твое сведение хистерезисните криви съм свалял много пъти и рално от тях можеш да добиеш представа за магнитопровода.Освен мю имаш и загуби които растат с квадрата на честотата.Само с мю и индукгивност нещата не стават.Навсякъде се прави и проверка за насищане.
Все пак всеки се развива както реши сам, иначе ще ми е удовосвие да погаворим и за трансформаторите .
Относно индукцията на насищане- ако не знаеш каде е "тавана" как ще знаеш колко да скачаш.Все пак ако си забравил да те посетя, че там мю-то спада рязко.От учебниците до практиката няма съществена разлика.Въпрос на прочитане.За твое сведение хистерезисните криви съм свалял много пъти и рално от тях можеш да добиеш представа за магнитопровода.Освен мю имаш и загуби които растат с квадрата на честотата.Само с мю и индукгивност нещата не стават.Навсякъде се прави и проверка за насищане.
Все пак всеки се развива както реши сам, иначе ще ми е удовосвие да погаворим и за трансформаторите .
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 2 госта