Та моят въпрос не е защо изпростяха някои браншовици и дали изобщо са изпростяли, а защо хората бидейки външно свободни, остават вътрешно оковани във вериги? Вътрешната срещу външната свобода.
Според мен вътрешната свобода е всичко онова, което ни кара да харесваме себе си и животът, който водим тук и сега. Тя дава усещане за цялостност.
Външната я постигаме, доближавайки се или осъществявайки идеалите за един реализиран човек, според масово възприетото мнение. Тези идеали може би се менят, но за нашето съвремие като цяло се свеждат до финансова независимост и облагите, които следват от нея. В името на финансовата свобода хората правят какво ли не, което ги отдалечава от вътрешната им свобода.
Кога започва момента, в който преставаш да бъдеш себе си и започваш да преследваш някой лишен от съдържание чужд идеал? Този идеал невинаги е нужно да е свързан с пари. Може да има отношение към някакъв важен избор, но чужд на вашата природа, откъдето всичко тръгва по трънливо нанагорнище.
Може и да греша. Поправете ме, ако мислите различно.
Вие към коя от двете свободи сте по-близко?
Има ли между вас финансово независими, но недоволни от живота си или пък такива, които едва свързват двата края, но доволни от това, което правят? А може би има щастливци, при които двете свободи са се оказали в съвпад?
Отделен е въпроса ,че винаги на някой нещо му липсва и е нормално според мен 
и при тях има проблеми и недоволство 
