Аудиофилите сме малко като хищници - гледаме да попием всеки звук, независимо дали изсвирен на живо или от бездушна система. Докато музикантите владеят инструмента, който създава музиката, а звуците и музиката са вътре в тях и на тях не им трябва референт, висока вярност или технически уред, който носи емоция. Референтът е личният им стил на музициране. Когато искат да "слушат" музика - сядат зад пианото и си свирят каквото им се иска. Просто, истинско, натурално.
Много пъти се чувствам жалък, седнал в залата, слушайки добър симфоничен оркестър. В такива моменти на просветление обикновено осъзнавам колко малки и със смешни потребности сме аудиофилите пред големите музиканти, които имат всичко - един вълшебен инструмент и един талант
