

Името на проекта ми просветна след като Аспарух разопакова първата ГМ70-ка. Веднага ми напомни за комин на корабче. Сетих се как преди 10-11 години правихме първите си мухарски излети по река Марица. Обикновенно ходихме по четирима приятели, двама мухари и двама които да ни носят багажа. Нагазвахме в буйните води на реката, правихме преходи от по 3-4 километра. Във времето когато се борихме с карабалъците ( речени кефали) другите двама приготвяха обяда, палеха огън, пробваха новата продукция кърпузи (дини) и пъпеши. В един от тези дни повтаряйки си думите ``хайде още малко`` се оказaх нагазил във водата при пълен мрак, тaка се бяхме унесли, карабалъците не спираха да кълват. Бяхме тотално изтощени, а до Харманли бяха скромните 15 километра. В този момент по реката видяхме мъждукаща светлина. Оказа се рибарска лодка. ``Капитанът`` ни предложи да ни откара надолу по течението до вливането на Улудере (златната река преименувана на Харманлийска). Спомням си колко уморени бяхме и колко щастливи. Газовата лампа която ни осветяваше и лодката носеща се по течението на Марица бяха нашата последна надежда да се приберем преди 11 вечерта, както ни беше и уговорката с родителите

Прилагам снимка на кита, не успях да се сдържа и съм разопаковал някои от нещата

