изходни трансформатори , секциониране

[Ivan Mitev]

Не съм. Щях да режа лятото макари за изходни за ГМ-70. Говорих с 2 фирми. Едната в Гео Милев, от която ми казаха, че са рязали текстолит и се реже много добре, без видими дефекти по среза. А относно дебелината на материала- да, по-тънкото е за предпочитане, но при големите бобини за мощните трафове макарата започва да се огъва и да променя формата си, ако се опитваш да я караш стегнато. Е все пак може да се напъха дървено трупче, което след това се избива.

[Fenkiller]

Ще използвам темата да зачекна въпроса за междуслойната изолация на изходните трансформатори.
Някой има ли идея дали би било подходящо за такава да се използва тефлоновата лента за тръбопроводите?!?!?!?Знае ли някой какви изолационни качества притежава?

[velinski]

Тефлоновата лента има отлични свойства за междуредова изолация, но все пак трябва да се внимава каква се купува, защото повечето китайски ВиК ленти са ментета и не са тефлонови.

Има и 2 минуса - 1. много е мека и приплъзва и намотките потъват при навиване и 2. има доста ненатурален звук (полусубективно и полуобективно лично мнение)

Заради точка 2. аз лично предпочитам напоследък тънка трансформаторна хартия напоена в масло. Пък и колкото повече естествени материали в трансформаторите, толкова по-близо сме до натуралния звук

[Fenkiller]

Благодаря за отговора Велине!
(наистина има много китайски ментеляк и трябва да се внимава!)
А какво мислиш за пауса.Аз лично много го харесвам за междуредова изолация! Тънък , здрав издържа на висока температура.

[velinski]

Паус? Не съм се замислял, но е добра идея. Не е толкова хигроскопичен като хартията, но също би могъл да се импрегнира с масло допълнително или да се запечата с парафин/восък. Аз лично бих пробвал ако ми изпадне. Добре ще бъде ако и Goro си даде експерното мнение

[D.Kolev]

ïàóñà å äîâîëíî åâòèí , ïðîäàâà ñå äîðè è íàðÿçàí íà ôîðìàòè à4 , à3 è ò.í.ò . ãðàìàæèòå âàðèðàò øèðîêî , òå÷íîñòèòå íå ìó âëèàÿò äîáðå è êàòî ñå çàïàëè ìèðèøå äîñòà ãàäíî. ÷óâàë ñúì ÷å ñòàâà çà òàÿ ðàáîòà...

[Teodor Gugulanoff]

пауса ..грамажите варират широко ...

Отдавна не съм ползвал паус /за чертане/ .. имам спомен, че дебелината на обикновено използвания беше не по-малка от тази на стандартната бяла офис хартия (за лазерни и др. принтери) т.е. около 0.1 мм, което си е дебело .... може би 'оризова' хартия, но и за нея не знам дали още се намира?

[D.Kolev]

îôòîïèê

ïàóñà ..ãðàìàæèòå âàðèðàò øèðîêî ...

Îòäàâíà íå ñúì ïîëçâàë ïàóñ /çà ÷åðòàíå/ .. èìàì ñïîìåí, ÷å äåáåëèíàòà íà îáèêíîâåíî èçïîëçâàíèÿ áåøå íå ïî-ìàëêà îò òàçè íà ñòàíäàðòíàòà áÿëà îôèñ õàðòèÿ (çà ëàçåðíè è äð. ïðèíòåðè) ò.å. îêîëî 0.1 ìì, êîåòî ñè å äåáåëî .... ìîæå áè 'îðèçîâà' õàðòèÿ, íî è çà íåÿ íå çíàì äàëè îùå ñå íàìèðà?

çàâèñè , çàâèñè...
ïðèìåðíî 92ã. ïàóñ å ñðàâíèòåëíî ñ äåáåëèíàòà íà 80ã ïðèíòåðñêà õàðòèÿ , íî å äîñòà ïî-òâúðä îò íåÿ.âàæåí å ïðîèçâîäèòåëÿ , íàìèðàò ñå èçêëþ÷èòåëíî êà÷åñòâåíè ïëúòíè è òúíêè ñ âèñîêà åëàñòè÷íîñò , íî ùîì ñè ïîëçâàë çíàåø , à ñúùî è êàêâî ñå ïîëó÷àâà êàòî ãî ïðåãúíåø èëè íàìîêðèø.

[gogo]

Паус? Не съм се замислял, но е добра идея. Не е толкова хигроскопичен като хартията, но също би могъл да се импрегнира с масло допълнително или да се запечата с парафин/восък. Аз лично бих пробвал ако ми изпадне. Добре ще бъде ако и Goro си даде експерното мнение

Аз ползвам само паус за междуслойна изолация (понякога и 2 или 3 слоя и между секциите, когато нямам подръка полистирол). Много лесно се работи с него, навивките не пропадат и не се хлъзгат.

[Goro]

Не съм ползвал паус и не знам какъв му е епсилона. Изглежда че не е хигроскопичен, но трябва да се експериментира. Анро намери от някъде широка тефлонова лента около 20 микрона. Намира се и е подходяща.
Най- доброто е хартия Nomex. Но е много скъпа - около 60 Евро/ кг. Рулото е около 40 кг с ширина около 1 метър. Тя е на кевларена основа. Има заместители от които имам мостри от италиански дистрибутор но е само 2 - 3 пъти по-евтина и пак е скъпо. В най-добрия случай дистрибутора се съгласява да отреже определена ширина от цялото руло, за което също се плаща, и излиза 5 - 10 кг - в зависимост от ширината.

[K.Konstantinov]

Nomex Aramid има в RS Components.Предлагат я на листи формат А4.Дебелините са 0.05,0.08,0.13,0.25,0.51.Цената на тази с дебелина 0.08 е 18 евро за 5 листа.В RS Components има меден проводник в макари по 500грама.

[Goro]

Безумни цени. В Италия Nomex продава на цена 45 евро за килограм.

[K.Konstantinov]

За изолационна хартия тук може също - http://www.pleo.com/tape/e_tape.htm

[AHDPO]

Съжалявам, бате Goro, закъсняха макарите... До седмица може и да се отчета със снимки. А и не очаквах желязото да се обсъжда под формата на "изходни трансформатори , секциониране", вместо като "желязо....", та малко закъснях и с тая тема. Както и да е. За същите изолации и аз съм се чудил. Велински, с какво масло пропиваш? Аз имам една идея, паус (с един приятел мерихме някакъв, излезе 50 мкм дебел) се нарязва на подходящите парчета, намаслява се и така се полага. Какво мислите за това?
Още един материал за обсъждане - кондензаторната хартия. Диелектричната й проницаемост е подозрителна (в смисъл - може да се окаже висока...), но по дебелина е примамлива.
К.Константинов, мерси за информацията за Номех-а. Интересно е, все пак вариант за доставка, ако някой се чуди какво да си прави паричките...

Срещал съм мнението, че секционирането, при което външните слоеве (тоя откъм желязото и тоя откъм Света) са вторични дава по-широка честотна лента, а при което са първични - по-висок КПД. Какво мислите за сравнението на тия два най-общо представени начина на секциониране?
Често секционирането върви по симетрична схема (примерно 4+8+4 слоя първична, на местата на "+"-овете - слоеве вторична). Някой има ли впечатления от несиметрични схеми на секциониране?

Откак се снабдих с упоменатите вече макари днес се надявам да понатрупам трансформаторен опит... Общите ми мъдрувания сега-засега са ме довели до идеята, че ако човек трябва да се спре на два трансформатора (в универсалните трансформатори аз също не вервам... иначе давайте да направим трансформатор, който с прекомутация на вторичните секции и промяна на немагнитната междина да става от 2,5 на 10к и освен това - да може да както изходен, така и междукаскаден...), то може да са около 3к и към 10к. Не зная дали навиването на 10к е дело, с което простосмъртен може да се справи... Моля за мнения? Приготвил съм едни П (и I, разбира се) ламели, 36мм ширина на ламела, 50 мм дебелина на набора, дължина на намотката 90 мм (толкова е широка упоменатата вече тефлонова лента, иначе можеше и малко повече...), средна дължина на магнитната силова линия 42 см. Естествено, две еднакво намотани макари. Мисля си за схема на секциониране (за всяка макара, всички първични секции съединени последователно, всички вторични - успоредно) 2+4+2. Първична ПЕТ-2F 0,28, около 300 навивки на слой, вторична - от двойка ПЕТ-2F 0,50 - взимам два тела 0,50 и мотая с плоската двойка все едно е една жица, така че да станат две еднакви намотки в слоя вторична, всеки с към 90 навивки, и краищата свързвам успоредно и заедно - пак успоредно с всички останали вторични секции. Дебелината на намотките на всяка бобина ще се получи около 5 мм, при дължина 90+90 мм и два вътрешни слоя вторична. Мисля, че индуктивността на разсейване ще е доста ниска, остава да успея да получа и нисък капацитет... Какво мислите за тоя проект? Желязото още не съм го мерил, наистина (нямах макари...), надявам се скоро да го разбера що за стока е, доколкото знам е демократично немско, за съжаление ламела не е от тънките...

Използвуване на изходен трансформатор като аноден дросел: може би не му е тука мястото, не зная, но: какво мислите? Оставяме вторичната на изходен трансформатор висяща и отворена, а първичната използвуваме като аноден дросел. Става ли? Аз лично не виждам причини да не става, но какво ми пречи да питам...

С уважение,
Андро

[Rumen Suvandjiev]

Още един материал за обсъждане - кондензаторната хартия. Диелектричната й проницаемост е подозрителна (в смисъл - може да се окаже висока...), но по дебелина е примамлива.

Аз ползвам кондензаторна хартия за междуредова изолация, а между секциите-полифол. Кондензаторната хартия е сравнително мека като материя и не се реди много лесно, но намотката стои стегната.

Срещал съм мнението, че секционирането, при което външните слоеве (тоя откъм желязото и тоя откъм Света) са вторични дава по-широка честотна лента, а при което са първични - по-висок КПД. Какво мислите за сравнението на тия два най-общо представени начина на секциониране?

Аз съм пробвал и двете и не съм забелязал такава закономерност. Избирам едното или другото според това как реденето пасва по-лесно на сметките. Виж, дискусията паралелно vs. последователно свързване на воричните секции би била интересна...

Използвуване на изходен трансформатор като аноден дросел: може би не му е тука мястото, не зная, но: какво мислите? Оставяме вторичната на изходен трансформатор висяща и отворена, а първичната използвуваме като аноден дросел. Става ли? Аз лично не виждам причини да не става, но какво ми пречи да питам...

За ставане става, но защо? Навиването на аноден дросел ще е и по-лесно и по-евтино.