Аниш Капур (Anish Kapoor) е един от най-екстравагантните съвременни скулптори, макар и думата скултпор в неговия случай да има по-особено значение. По-коректно би било да се каже например, че Капур прави обекти и инсталации - мащабни, мистични и дори разтърсващи. Сам той нарича себе си "живописец, който е склуптор". За последното имах възможността и сам да се убедя на живо миналата година, когато той участва в представителната експозиция на новооткриващия в рамките на IX биенале за съвременно изкуство на брега на Босфора Istanbul Modern. В един от "павилионите" британецът с индийски произход беше направил просто една бяла, изпъкнала полусфера в стената, също бяла, както и една дублираща я бяла вдлъбнатина. Дали не е оптическа илюзия, предполагам съм се запитал не само аз, заставайки пред творбата. След което, разбира се, приближаваш, поглеждаш отстрани и дори можеш да пипнеш за по сигурно. Впрочем заравяйки се в архивите на глобалната мрежа, научавам впоследствие, че вдлъбнатото/изпъкнало Нещо Капур започва да интерпретира в различни пространства и обекти още в средата на 90-те. Гуглайки Anish Kapoor в мрежата, можем да научим още, че артистът е роден в Бомбай през 1954 г., през 1972-а се премества в Лондон, където продължава образованието си в Hornsey College of Art и Chelsea School of Art Design. През 1991 г. е удостоен с престижната награда "Търнър". Въпреки че живее и работи предимно в Лондон, Капур често посещава и родната си Индия и, както сам той споделя, работата му е инспирирана еднакво и от западната и от източната култура. Най-големи влияния върху него пък са оказали артисти като Йозеф Бойс, Мантеня, Барнет Нюман, Ив Клайн. Работите на индиеца са наглед прости, извити фигури, обикновено монохромни и ярко оцветни. В повечето случаи зрителят е агажиран пряко във "видимостта" на творбата чрез нейната силно изчистена форма или посредством някаква закодирана загадка и дори страхопочитание - пред по-големите работи например през последните години. В ранните си произведения Капур разчита на различни прахови пигменти, с които покрива произведенията си и пода около тях. За тази си практика той се вдъхновява от родната си Индия. По-късно се ориентира предимно към твърдите вещества и камъка, заигравайки концептуално с различни бинарни опозиции и дихотомии (небе/земя, дух/материя, тъмнина/светлина, видимо/невидимо, съзнателно/безсъзнателно, мъжко/женско).
В края на 90-те Капур се насочва към монументалната скулптура и създава няколко паметни творби - Taratantara (1999, 35-метрова инсталация, разположена в мелница на североизточния бряг на Англия), Marsyas (2002, стомана и PVC, ситуирана в Tate-Modern), каменна арка край езеро в северна Норвегия и др. През 2001-а прави първото "Небесно огледало" - в Нотингам, а през 2004-а 110-тонната стоманена скулптура Cloud Gate (Облачен портал) в чикагския Милениум парк.
Последното "Небесно огледало", отразяващо и изкривяващо зрителя и околността, е било монтирано в Ню Йорк на 19 септември и демонтирано на 24 октомври. Следващите му проекти, които предстои да бъдат окончателно завършени са спирка на метрото в Неапол и монумент в памет на британците, загинали на 10 септември при терористичния акт в Ню Йорк.
Инсталацията Marsyas в Тейт-Модерн в Лондон представлява гигантска фуния с диаметър около 20 м, напомняща старинен грамофон, увеличен стотици пъти. Тръбата, дълга около 60 м - по протежение на цялата зала, завършва в отсрещната стена, а в средата й отново има фуния, но този път обърната хоризонтално. Акустичният ефект, който съоръжението създава, кара зрителя да се чувства като микроб, попаднал в някакво гигантско ухо. Критиката отбелязва, че с тази конструкция напълно се преодолява противоречието между вътрешно и външно пространство, че всичко вътрешно е едновременно и външно. Фотографиите и краткото описание, разбира се, не могат да помогнат особено в случая.
_____________
* 1. Индуски жрец; 2. В индийската идеалистическа философия - понятие, обозначаващо безличния и индеферентен абсолют, "душата на света", първооснова на всички феномени и вещи
