6А3/6B4G/6С4С(2А3/2С4С) проект

[AHDPO]

Bojo, аз не виждам в автофикса никакъв повече компонент по пътя на звука отколкото при фиксирано преднапрежение. Не мога да разбера коя част от шепа компоненти по прекия път на сигнала имаш в пред вид, за съжаление.
С директните отопления - ще си поиграя някой ден, но кога ще е ... Времето ми е доста ограничено.
За 4П1Л нали говорим за 2,1, не за 4,2 волтово отопление? По причини, които вече описах, не ми се иска да минавам на последователно свързване на отопленията... С промелнив ток не съм опитвал.
Как обясняваш проблема със стабилизаторите на напрежение за директно отопление?? И аз съм чел из Аудиопортала, че само с акумулатори ставало, но никакво обяснение не съм срещал.
С уважение,
Андро

[Bojo]

Bojo, аз не виждам в автофикса никакъв повече компонент по пътя на звука отколкото при фиксирано преднапрежение. Не мога да разбера коя част от шепа компоненти по прекия път на сигнала имаш в пред вид, за съжаление.

За мен прекият път на сигнала минава през захранването, там при "автофикса" има в повече изправител (диоден или за предпочитане кенотронен), няколко кондензатора, резистори и най-вероятно тример или потенциометър - ако ти е малка шепата или големи кондензаторите - стават две шепи .

С директните отопления - ще си поиграя някой ден, но кога ще е ... Времето ми е доста ограничено.
За 4П1Л нали говорим за 2,1, не за 4,2 волтово отопление? По причини, които вече описах, не ми се иска да минавам на последователно свързване на отопленията... С промелнив ток не съм опитвал.
Как обясняваш проблема със стабилизаторите на напрежение за директно отопление?? И аз съм чел из Аудиопортала, че само с акумулатори ставало, но никакво обяснение не съм срещал.
С уважение,
Андро

За отоплението на 4П1Л: говоря за 4,2V, със средна точка, тоест 2 намотки по 2,1V, със общ край по средата, даден на маса или през делител.
Не знам точната причина за проблема със стабилизаторите. факторите са няколко, не съм сигурен дали причината е в самия стабилизатор или чисто физическа: напр. хомогенноста на електронния поток, намагнитването и др. На този въпрос чакаме мнение от нашият Гуру GORO.

[plamen]

Поради факта, че няколко пъти се коментира използуването на акумулатори /т.е. акумулаторни батерии/ като вариант на захранване на отоплението /специално при прякото/ бих искал да направя кратък коментар от факти, полезни за желаещите да експериментират:
1.Желателно е да се използуват Ni Cd акумулаторни елементи, а не VRLA акумулаторни батерии /дълъг живот като брой цикли заряд-заряд, устойчивост на дълбок разряд, лесна схемотехника на зарядното устройство и пр./.
2.При работа с 6С4С при отоплителен ток 1А и желание за непрекъснато слушане например от около 7-8 часа са необходими 5 броя акумулаторни елемента 7Аh /предварително извършен заряд с ток 700mA за 16h или 350mA за 24 h/.
3.През по-голямата част от времето на разряд напрежението за отопление ще бъде 6,3V /в началото - малко над 6,5V, в края - над 6V/.
4.Габаритите на такъв акумулаторен пакет са 160х90х35 mm, а теглото е поне 1kg.
5.Вътрешното съпротивление на такъв модел на захранване на отоплението е между 10 и 20 милиома /зависи от степента на зареденост и времето на престой в състояние на отворена верига/.
6.За последващи заряди може да се използува т. н. капещ заряд с ток 180 mA без ограничение в продължителността на заряда.
ПЛЮСОВЕ:
-отсъствуват изискванията към отоплителен трансформатор /наи-малкото, този в зарядното устройство ще бъде с 5 пъти по малка мощност/, изправяне и филтриране на отоплителното напрежение, т.е. отоплителното напрежение и ток са близки до идеалните желани.
МИНУСИ:
-необходимост от превключване на режимите заряд и разряд, т.е. превключва се акумулаторната батерия към зарядното устройство или към отоплителната верига;
-изработване на зарядно устройство за заряд с константен ток, т.е. усложняване /макар и не много/ на схемата като цяло;
-необходимост от време за заряд /КПД на ак. елементи е 70%, т.е. трябва да заредим 1,4 пъти повече капацитет от използувания/;
-цената на подобен акумулаторен пакет е поне 150лв.

Всичко до тук са само общи насоки.
Аз мисля, че да се заема с подобно решение човек си заслужава /за самия него/ само, ако наистина той може после да оцени РАЗЛИКАТА в качеството на звука и освен, ако счита че преди това не е постигнал максималното.

[velinski]

Акумлаторите са супер решение, но имат един гаден "проблем" - липсва им софт-старта, който има изправеното и филтрирано отопление във времето до пълно зареждане на кондензаторите. А това за студената жица на катода не е от най-приятните преживявания. Освен това при правотоково отопление катодите се натоварват и нагряват неравномерно - обикновено краят към плюсовия проводник е по-горещ и склонен към по-ранно прегаряне, а низкият изходен импеданс на акумулаторите допълнително комплицира проблема. Като се сложи и цената на 2 хубави акумулатора и допълнителното зарядно към тях, като че ли вариантът с изправено и добре филтрирано отопление е по-приемлив. Аз поне не чувам и не виждам разликата между акумулаторно и добре филтрирано отопление - и двете са абсолютно безшумни.

Един пич от diyaudio си беше правил акумулаторно анодно захранване към 500V (40 x 12V акумулатора последователно или нещо такова) и беше споделил че резултатите са много добри... до момента в който не беше направил без да иска късо без предпазители и беше буквално изпарил част от проводниците. Добре, че е останал жив, все пак

[Bojo]

Всичко това за акумулаторно отопление и анодно е много интересно и полезно, но сматам че за 6С4С не е оправдано. Аз използвам NiCd ви акумулатори в катодната верига за осигуряване на фиксирано преднапрежение в предусилватели и първи триод при мощните.

[velinski]

Аз използвам NiCd ви акумулатори в катодната верига за осигуряване на фиксирано преднапрежение в предусилватели и първи триод при мощните.

Добра идея!

[AHDPO]

За мен прекият път на сигнала минава през захранването, там при "автофикса" има в повече изправител (диоден или за предпочитане кенотронен), няколко кондензатора, резистори и най-вероятно тример или потенциометър - ако ти е малка шепата или големи кондензаторите - стават две шепи .

Пътят на сигнала, разбира се, минава през захранването. Наистина, често забравян факт. Е, всяко правило си има и изключения... Не съм сигурен доколко това е валидно с източниците на ток, за които споменах неотдавна. Както и да е, те са частен случай.
Аз все още не разбирам какво повече при автофикса минава сигналът Ето схема

Моля те да ми обясниш какво в нея минава повече сигнала, отколкото при фиксирано преднапрежение? По захранване сигналът се затваря през С2, също както и при фиксирано преднапрежение. Да не би да имаш в пред вид отложената обвивка на сигнала през четните хармоници, която отива като постояннотокова обратна връзка на решетката??

За отоплението на 4П1Л: говоря за 4,2V, със средна точка, тоест 2 намотки по 2,1V, със общ край по средата, даден на маса или през делител.
Не знам точната причина за проблема със стабилизаторите. факторите са няколко, не съм сигурен дали причината е в самия стабилизатор или чисто физическа: напр. хомогенноста на електронния поток, намагнитването и др. На този въпрос чакаме мнение от нашият Гуру GORO.

Благодаря за търпеливото разяснение! Не ми се иска 4,2 волта, когато може 2,1 Ако бате Goro даде мнение ще е много интересно, напълно съм съгласен. А какво точно му се влошава на звука при стабилизатор? Само за директно подаден изход на стабилизатора към отоплението ли говорим, или за каквото и да е участие на (интегрален) стабилизатор в отоплителната верига? Ето я моята схема (от 4П1Л), за да не съм неясен в обясненията си...


За акумулаторите... ами... ако акумулаторите са удачни за отопляне на лампите ни, не можем ли да ги използвуваме като кондензатор в изправител на отоплението? Хем и плавен пуск и стоп ще има... Между другото, при експерименталниет стадии съм се убедил колко неприятно може да е отсъствието на плавния стоп на отоплението - разреждането на кондензаторите на анодното захранване се забавя много пъти...

Под дуракоустойчива 6С4С имах предвид евтина и лесна за намиране.

На мен ми се струва, че не е от най-ефтините и достъпни Бих искал да попитам какви са критериите ти в това отношение - колко ефтина и откъде се взима. Аз си набавих за мен, но ако ме пита някой не знам какво да му кажа...

P.S. За 2А3... чел съм, че е още по-добра от 6С4С, но... за момента я имам за трудно- ако не и не-достъпна лампа. Отдавна ми се струва, че хай-енд-ността на едно решение е право пропорционална на недостъпността му, но това е друга тема, разбира се. Rutcho, би ми било интересно да науча нещо за достъпността на 2А3. Няма какво да крия, с трудни лампи не обичам да се захващам, мисля, че причинте са очевидни.

С уважение,
Андро

[Rumen Suvandjiev]

P.S. За 2А3... чел съм, че е още по-добра от 6С4С, но... за момента я имам за трудно- ако не и не-достъпна лампа. Отдавна ми се струва, че хай-енд-ността на едно решение е право пропорционална на недостъпността му, но това е друга тема, разбира се. Rutcho, би ми било интересно да науча нещо за достъпността на 2А3. Няма какво да крия, с трудни лампи не обичам да се захващам, мисля, че причинте са очевидни.

Трудни са лампите, от които трудно се вади добър звук.
Ако съобразяваме проектите си само с лампите, които Венко ни носи на крака, ще стесним доста кръгозора си. Много руски конструктори постъпват именно така и не мисля, че е добре да им се подражава.
Много заводи, включително Саратовския в Русия, произвеждат 2А3 в най-различни модификации, кеф ти single plate, кеф ти twin plate, кеф ти golden grid. Произвежда се и 6А3 за тези, които се кефят на щифтов цокъл.
Лампата е hi-end поради друга причина - свири отлично!

[AHDPO]

Имах в пред вид трудни за намиране, извинявам се за неточността.
Ами, радвам се, разбира се, за саратовчани... А у нас къде се намират и на какви цени 2А3?
С уважение,
Андро

[Bojo]

Значи виждам в повече 4 електролитни кондензатора, два в захранването и два във веригите за осигуряване на преднапрежения, 4 резистора, един потенциометър, 6 (2) диода и ЦЯЛ ЕДИН В ПОВЕЧЕ ПРЕХВЪРЛЯЩ КОНДЕНЗАТОР - на решетката на драивермата лампа. всичко това е за лампи с косвено отопление. Ако използваш лампи с пряко отопление, захранени по твоята схема, елементите стават още повече.

Но за друго си прав - под "автофикс" аз разбрах нещо съвсем друго - схема Лофтин Уайт, с двуполярно захранване, на което с едното рамо се захранва мощната лампа, а с другото предусилвателнатаната и така се създава необходимата работна точка на двете лампи без прехвърлящ кондензатор. За повече информация виж статията на Евгени Карпов " Наш отгавор Лофтин Уайта", има я в повечето Руски сайтове.

Питане: В средата на L2 на първата ти схема имали изводи към масата?

[AHDPO]

Значи виждам в повече 4 електролитни кондензатора, два в захранването и два във веригите за осигуряване на преднапрежения, 4 резистора, един потенциометър, 6 (2) диода и ЦЯЛ ЕДИН В ПОВЕЧЕ ПРЕХВЪРЛЯЩ КОНДЕНЗАТОР - на решетката на драивермата лампа.

Ами тия елементи ги има и при фиксирано, и при автоматично преднапрежение. Въпросът ми беше какви повече елементи по пътя на сигнала има в сравнение с фиксираното преднапрежение...

Кондензаторите, филтриращи преднапрежението, не е задължително да са електролитни. Аз обикновено използвувам MKS на Wima. Отбелязал съм поляритета за да не стават грешки при начинаещи, които биха пожелали да повторят схемата. Дори и да са полярни... те не са по пътя на сигнала, нали така? Ако ми позволиш да се обърна към твоята схема http://bgaudio.org/images/upload/6c4c1web1.jpg - филтрирането на преднапрежението също е с полярни кондензатори, нали? От което правя допускането, че не те притесняват чак толкова.
IMHO изходното съпротивление на предното стъпало действува като филтър на филтъра - тоест, С4 се филтрира през Rg1-С1-изходното съпротивление на предното стъпало. Признавам, че ме притеснява надеждността на С4, но това важи с пълна сила и за другите два начина за създаване на преднапрежение (фиксирано и автоматично).

Потенциометърът е опция, за по-специфични случаи. На мен лично досега не ми се е налагало да използвувам потенциометър за целта, и, разбира се, предпочитам и да не ми се налага.

Първата по пътя на сигнала решетка всеки, разбира се, сам си определя какво да я прави. Аз лично напоследък съм си харесал едни входни трансформаторчета... Схемите ми, може би, трябва да кажа, не са с особени претенции за Хай Енд, образцов звук и прочее, а също така бих искал да са достъпни. МД това е схема, която правих за http://nextvasko.web.data.bg/phpbb/viewtopic.php?t=475 , за илюстрация на принципа. Е, мисля, че така си я и разбрал, всъщност.

Без електролити в захранването засега не виждам начин да не стане монстър... Смятам тая зима да пробвам активен филтър с IGBT транзистор, харесал съм един за <3 САЩски долара (FGA25N120ANTDTU, http://www.fairchildsemi.com/ds/FG%2FFGA25N120ANTD.pdf ), емитерен повторител на RC филтър с не-електролит, но
- какво ще излезе нямам идея
- преди него пак ще са електролити. IGBT - с надеждата да даде ниско изходно съпротивление 1/S, при голямо съпротивление на RC групата, позволяващо да се използвуват кондензатори с по-привлекателни диелектрици. Е, с две думи, за мене така или иначе в захранването от омразните електролити не можем да избягаме, така че тук автофикса няма принципен недостатък за мен.

Изправителят изобщо не е задължително да е точно какъвто съм го показал. При мен засега работи изключително с полупроводници, няма проблем да е и най-доброто известно - кенотронен дроселен изправител със средна точка на вторичната намотка на трансформатора за анодното захранване. В това отношение също не виждам недостатък в сравнение с автоматичното или фиксираното преднапрежение. Освен един принципен, който подчертавам, а не отричам - задължително трябва отделна намотка за анодно напрежение за всяка лампа.

Като цяло признавам, че не мога да разбера какви повече компоненти минава сигналът. Много ще съм благодарен за търпението и доброжелателността ако някой ми обясни.

всичко това е за лампи с косвено отопление. Ако използваш лампи с пряко отопление, захранени по твоята схема, елементите стават още повече.

Не съм сигурен, че разбирам защо. Елементите за преднапрежение са си едни и същи... Да не би да имаш в пред вид изкуствена средна точка на катодоотоплението?? Аз лично засега реших нещата по македонски - вързах единия край на отоплението-катод на масата. Засега практическия ми опит с лампи с директно отопление е много скромен, но (пак засега) не ми харесва да правя средни точки... той катода си е една жица, какво толкова ще се промени по нея от единия край до другия... Но, честно казано, бих оценил разбирането ви, ако точно тоя детайл не го омесваме с автофикса, защото в крайна сметка и тук не виждам принципна разлика с, примерно, фиксираното преднапрежение.
Ще гледам тия дни да набера и upload-на схемата ми с 4П1Л, така ще мога да се изказвам по-разбираемо, надявам се...

Но за друго си прав - под "автофикс" аз разбрах нещо съвсем друго - схема Лофтин Уайт, с двуполярно захранване, на което с едното рамо се захранва мощната лампа, а с другото предусилвателнатаната и така се създава необходимата работна точка на двете лампи без прехвърлящ кондензатор. За повече информация виж статията на Евгени Карпов " Наш отгавор Лофтин Уайта", има я в повечето Руски сайтове.

Ооо, много ти благодаря, Bojo, това се опитвах да разбера от няколко дена насам!! Ако не говорим за една и съща схема нищо конструктивно няма да излезе, разбира се... Добре, моля пак за извинение, но... това, на което аз "и група съветски учени" казваме автофикс тук, на БГаудио , обсъждали ли сте го? Как му казвате ако да? Аз от самото начало се опитвах да разбера дали няма да досаждам на уважаемата аудитория, ако преоткривам топлата вода... Нямам необходимото време да прочета всичко първо, за което се извинявам - а че използвувам малкото си време по системата "чукча не читатель, чукча писатель" бих искал да обясня без да се опитвам да извинявам с това, че много са ми интересни много неща.

P.S. Извинявам се, забравих да напиша:
Аз галваничната връзка не я харесвам от съображения за сигурност... Малък дефект може да доведе до взрив, IMHO. Един приятел си поигра с подобно и го докарва много добре ( http://nextvasko.web.data.bg/phpbb/view ... ec6d9e8ca6 ), но лично мен в галваничната връзка ме притеснява надеждаността и последствията при дефект. Засега, с две думи, не намирам галванично свързаните стъпала за привлекателни.

Питане: В средата на L2 на първата ти схема имали изводи към масата?

На http://slivova.info/anonymous/andro/6C3 ... toFix2.jpg ?? Може да има, но не към масата, както е нарисувана в моя пример. Среден извод на анодната намотка може да се затваря по всякакви начини, но не трябва да докосва масата... Изправителят трябва да е изцяло висящ, иначе автофиксът няма никакви претенции какъв е. Моля те, Bojo, да ми поясниш, ако не съм разбрал въпроса ти.
С уважение,
Андро

[Bojo]

Андро, благодаря за изчерпателния отговор. Явно има доста голямо разминаване в концепциите ни. Едно от нещата което ме привлича в ламповите усилватели е техния минимализъм. Когато компонентите са малко, те могат да бъдат висококачествени. В поста си писах че виждам компоненти в ПОВЕЧЕ. Всички знаем цените на Бляк гейт, танталовите резистори, качествените медни и сребърни проводници, припоя. Най-добре е да направим среща и да обсъдим нещата. Очаквам предложение къде и кога.

[velinski]

Едно от нещата което ме привлича в ламповите усилватели е техния минимализъм.

Подкрепян напълно! Ако може да се открие нирваната чрез опростяване на схемата и отпадане на елементи аз съм ЗА

Топлата вода и бирата са открити отдавна, че да усложняваме живота