Искам да добавя едно-две нови неща, които разбрах, докато слушам внимателно (или не толкова).
Споделям ги, не за да открехвам някой как да го прави, а за да знаят другите при какви условия аз "меря субективно".
Така поне в малка степен се постига обективност, след като тези субективни индивидуални усещания се повтарят при мен, а и при поканени съучастници, нали?
1-во: Много е важно за мен да съм спокоен за да хващам детайлите, понякога е необходим половин час на ламбата+половин час след това за мен...
Нощно време е по-добре (Нова война ще избухне, за да обясня защо...).
В началото слушам по-силно, след около час (странно, но факт) мога да намаля с 2-3 степени пасивния предамп и да усещам дори повече детайли.
2-ро: Има видове музика (онази вечер го разбрахме заедно със Загорка), които просто не представляват многослойни композиции, сякаш са правени да се слушат само по телевизията или на малки пластмасово-оризови, шанхайски тояги и просто нищо не усещаш от една звукова система до друга!
Веднага давам пример (Потвърден от мен и Загорка): Продиджи/Fat of the Land - това си е тупалка за дискотека и колкото и добре да е направена е с 5-6 звука в цялата композиция и нищо повече... Smack my bitch i Diesel power... няма разлика м/у The Blue Pill, Aleph-X, Zen 4+BOZ Lucifer_Kn _ Technics (На японски, казват означавало ДЪРВО - Превод Widowmaker

)...
Metalica S&M - имам презапис от оригинален немски диск - пак не се хващат детайли, защото тези юнаци, които съм гледал на живо в Пловдив, особено Ларс Улрих, свирят като сватбарски откестър със всичка сила и там детайли от групата няма... Вярно SF Symphony Orchestra на Michael Kamen, свирят убийствено добре, ама хайде с цигулки надвикай електрически китари и райд-чинел, по който оня буха като селянин (по-добре да млатеше микрофона директно)...
Обаче когато слушахме Yello или Orbital (In Sides и особено Altogether), направо се смахнахме какви изроди са тея 2-мата чичковци (Я! Странно и Yello са двама! )
Излизат толкова много нечуваеми пластове, че направо почваш да халюцинираш.... Загорка много правилно се изрази... Музиката им е като голяма баница...като слушаш внимателно и почват да се развиват кора след кора...

Към добрите баничари прибавям задължително Pink Floyd, Mike Oldfield, Peter Gabriel, Dawid Bowie... (Да ме простят другите, за които не се сещам в момента)