BGAUDIO.ORG Audio Portal

Става въпрос за 1:1 или най много 1:1.125. Магнитопровод Ш32х60. Съвсем грубо 3000 навивки за всяка намотка.
Моля знаещите да си кажат мнението за следните варианти:

1. Стандартно.
Да речем: първична - 2+4+8+4+2, вторична - 5+5+5+5 - еднакъв брой навивки на слой.

2. Бифилярно: практически нулева индуктивност на разсейване и динамичен капацитет. Неголям междуслоен капацитет. Така ли е това или не?

3. Намотка и комутация "ала Tango NC-20". 16 слоя първична и 16 вторична следващи един след друг като всеки слой вторична се явява екран за първичната. Особенното тук е че 2 слоя вървят в едно направление, но токовете на единия и другия са противоположни. Качвам един файл който правих по четено описание за секционирането на този междукаскаден. Надявам се правилно да съм го разбрал. Тук въпроса ми е какво става с големия капацитет между намотките? Или го няма заради особеннaта комутация?

При последния начин на свързване, капацитета го има и той е много голям, но не протича капацитивен ток, защото срещуположните навивки са еквипотенциални. Все едно че няма капацитет. Това в валидно само ако едноименните краища са замасени. Ако обаче се обърнат, този огромен капацитет ще среже високите.
Тази хватка е приложима за коефициент на трансформация 1:1 или близко до това.
Възможно е и бифилярно навиване, но но не е за предпочитане и е възможно само с високоволтова изолация на проводника, понеже постояннотоковия потенциял между двете стъпала е няколко стотин волта.
Стремежа е да се получи качествен фактор Q ~ 1 за резонанса на паразитния кръг, образуван от Ls и Cp. Това е гаранция за минимално разтрептяване при преходните процеси.

Да, относно бифилярната намотка поне единия от проводниците трябва да е ПЭЛШО. Разликата в постояннотоковия потенциал е към 250V.