BGAUDIO.ORG Audio Portal

И така, от чисто любопитство реших да споделя с вас това :


Досега не ми е хрумвало да експериментирам и да направя някакво собствено схемно решение и честно да си призная все още нямам смелост. Затова пък мога да се опитам да докарам нещата поне на хартия Доколкото знам за да оперира в клас А изходното стъпало трябва да консумира ток при празен ход в размер поне 1/2 от максимално-допустимият за лампата (дано не греша). Използваната тук лампа е 2A3 (пройзволно избрана) с Imax - 90ma.
Ето и някой параметри:


отношение между входящия сигнал на решетката и изходящия сигнал на анода:


това естествено е схема само на крайното стъпало, защото все още се уча пък и за сега нямам възможност да изчислявам драйверното стъпало.

За началния ток на лампата грешиш. Спокойно пускаш на лампата максималния или близко до максималния ток, естествено съобразявайки се с анодното напрежение (за да не превишиш максимално разсейваната мощност). Можеш да пуснеш максималния ток, защото в динамичен режим усредната стойност на тока остава постоянна стойност.

При тази постановка максималният ток е 99mA. Минималният 11,7mA. Средният ток протичащ през анода - 50mA. Ако правилно съм разбрал, ме съветваш да "опъна" лампата до ~ 90mA(което е нейният Imax).
Ако е така то тогава минималният ток ще бъде ~54mA а максималният ~ 132mA, което дава средно ~ 90mA. При това положение решетката ще получава положително напрежение от около 0,3V, което разбирасе е нежелателно. Компенсирането на това положително напрежение с по високо анодно не помага тъй като се появява проблема с отдадената топлина.
Оттук следва и един въпрос - винаги ли е необходимо лампата да работи на своят максимум(или почти до него) за да имаме клас А?[b/]

Тук мисля да засегна и темата за драйверните стъпала и по точно - какви са като цяло изискванията към тях (като параметри)?

При клас А токът е постоянен - в случая ~50-60mA

Нещо смяташ грешно режимите - лампата се смята като се вземе дадено анодно напрежение (~250V за 2А3/6С4С, напрежението анод-катод на 2А3 е добре да бъде ~250V - това е по спецификация, при Loftin-White топологията пак имаш ~250V А-C ако се чудиш как издържа лампата на 450V анодно) при 0mA и максимална 50(60)mA консумация. После се избира средна работна точка от анодните криви между 2-те маркирани точки на консумация.

Тази лампа да я смяташ и да не я смяташ работи най-добре между -30V и -45V размах, както е маркирано на графиката на режимите.

Изискванията за входното стъпало (прескачам драйверното, защото точно за тази лампа не е необходимо) - да осигури този размах по волтаж (с малък резерв) с възможно най-линейна АЧХ и нисък THD и да има максимално ниско изходно съпротивление. Най-добрият вариант е един драйверен траф, който ще съгласува по импеданс най-добре входното и изходното стъпало.

Екстрите към тази схема освен драйверния траф са фиксирано преднапрежение на крайната лампа и отделно захранване (и съответно отпадане на катодния капацитет), замяна на резистивния аноден товар с индуктивен на входната лампа (пак защото се използва драйверен траф) и отпадане на проходния капацитет, който оаква звука в най-голяма степен (пак заради интерстейджа).

На твоята схема 1к резистор на решетката е абсолютно излишен защото 2А3 е НЧ-триод. Освен това си пропуснал симетриращия потенциометър на отоплението/катода - без него трудно ще се пребориш с брума, ако използваш променливотоково отопление.

Минималния необходим аноден ток за клас "А" е равен на (Е/Raa). Разбира се е по-добре да се работи с по-голям ток т.е. в по-дълбок режим на този клас. Но проблема тук идва от възможностите на трансформатора. Трябва да се разпредели правилно допустимата индукция между постоянната и променливата съставна. Ако много се увеличи тока, може да се намали индуктивността на първичната намотка и от там да не се възпроизвеждат ниските честоти и да се увеличат изкривяванията. Оразмеряването трябва да се направи след като се проучат параметрите на изходния трансформатор.

Прочети внимателно първия абзац от поста на Велински, аз също мисля че неправилно определяш товарната права при това анодно напрежение!
Освен това е добре от втората графика да си построиш нова с координати анодния ток и напрежението на решетката за да си определиш най линейния участък и ако се наложи да работиш с по малък или респективно по голям ток. От там ще извадиш и извод за постоянното напрежение на решетката и ще определиш катодния резистор.

Режима на лампата-http://www.triodeel.com/2a3_p1.gif и трансформатора- Тук

velinski
Ако правилно съм те разбрал трябва да се получи нещо такова:


прав ли съм или...?
средната точка е 35,1mA

Не, защото в този случаи токът ще се колебае от 0 мА до 70 мА без да е изкривен изходния сигнал. Частта от 70 до 90 мА ще остане неизползвана тъй като ще настъпи ограничение на сигнала, защото лампата няма да можеш да я запушиш повече. Според данните който дават специално за тази лампа максималния аноден ток е 60 мА. Погледни това http://www.mif.pg.gda.pl/homepages/fran ... /2/2A3.pdf и виж къде е подбрана работната точка и какъв е наклона на товарната права и ще се ориентираш. Няма опасност да минеш в клас А2, което те притесняваше.
Не е трудно да се научиш да избираш режим на лампа, но има много фактори които трябва да отчиташ, както вече споменаха и Велински и Горо.

Реших да си поиграя малко и с 300B
http://tdsl.duncanamps.com/dcigna/tubes ... 00b-2h.gif
тук намерих справка с различни режими на лампата и се пробвах дали ще успея да ги наглася
Vanode = 350V
Vgrid = -71V
Aanode = 80mA
Получи се ето това:

Аз ти предлагам да решиш обратната задача. По данните на лампата, напр. 2А3 и посочения режим на работа от фирмата производител (няма смисъл да откриваме велисипеда, нали?), да начертаеш (прекараш) товарната права, така че да осигуриш товар от 2.5 k. Много внимателно прочети първия пост на Goro. Тук правилото колкото повече ток може да прекараш през трансформатора, толкова по-добре, може да ти изиграе лоша шега.
Успех!

Честно казано аз не мога да разбера каква е идеята на това начинание.
Да измислим по-добър режим за работа на лампи, които се радват на популярност повече от половин век?
Или да се пробваме да ги съсипем?

ultimate написа:. И тогава ще имаш -26дб на втория хармоник, че сега сигурно е 5 пъти по-голям за същата мощност.

-18.7dB за втори
-30.8dB за трети.

Rutcho написа:Честно казано аз не мога да разбера каква е идеята на това начинание.
Да измислим по-добър режим за работа на лампи, които се радват на популярност повече от половин век?
Или да се пробваме да ги съсипем?

Ами как да ти кажа:
1. Като за начало - да проумея поне основите на работа на клас А. (което явно все още не ми се отдава:) )
2. В мрежата е пълно с хиляди схеми. Ако реша да направя някоя, няма ли да е по добре да мога да си сметна режима в който работи лампата и да преценя дали схемата е хубава или не. Все пак ламповият усилвател си е скъпо начинание и неможе да се ризкува с некачествени схеми (не разполагам с толкова много средства).
3. Да не се налага да се допитвам във форума за най различни схеми и да занимавам хората непрекъснато.
4. ДАЙ БОЖЕ някой ден да мога да седна на компютъра и да проектирам (как звучи а? ) своя схема, която може да не е нищо революционно но поне ще съм си смятал АЗ

Съжелявам ако ви занимавам с мойте разсъждения (опити) относно материята, но за мен тя е нещо ново и за момента доста непонятно. Все пак е по добре да се опиташ да проумееш това с което ще се захващаш, вместо просто да лепиш готовите схеми свалени от интернет.
Да пътят е труден, никой не се е родил научен нали

А има и възможност да не разбирам програмата с която се опитвам да направя симулацията