BGAUDIO.ORG Audio Portal

Най после се реших да направя лампов амп. Въпросната схема е взета от списание "Радио хобби" бр. 2/99.

Незная дали схемата е реализирана някога но руснаците казват че са я тествали на PSpice и поне откъм постояннотоков режим всичко било наред благодариние на факта че входният сигнал на изходния пентод се подава на втората му решетка.
клемите BP и G са свързани към вторичната намотка на изходния траф. трафа го няма на схемата тъй като няма да бъде на платката.

Е, това не!
Не и не!
Разделителният кондензатор е много по малко зло от обратната връзка в случая...
Препоръчвам ти да събереш нещо от рода на синьото хапче, ако не ти стига мощността, просто сложи 2 броя 6П14П в паралел, ще извадиш около 6-7 вата, което е повече от достатъчно при използването на драйвер с чувствителност около 90дБ/ват/м.

Съгласен съм с теб но все пак ми се ще да няма разделителни кондензатори, което ще рече че към синьото хапче ще трябва да добавя една лампа в катоден повторител преди изходния пентод за да мога да го управлявам по втората решетка.

guitman написа: Незная дали схемата е реализирана някога но руснаците казват че са я тествали на PSpice и поне откъм постояннотоков режим всичко било наред...

Чудесно!
Тъкмо ще се увериш доколко тези симулации дават реазултати, които си струва да бъдат чути.
В интернет има такова изобилие от проверени схеми, с или без кондензатори, че да се захващаш с такива извращения ми се струва губене на време но ... ти си знаеш...

Ето пак...
Като не искаш катоден повторител, ползвай Лофтин Уайт, така и така байпас кондензатора в катода си го имаш и тук.
Ето ти добър пример:
6С2П за входна лампа с напрежение на анода около 100-120 волта, директно куплиране на 6П14П и примерно сребърнотанталов кондензатор в катодния резистор на пентода.
Триодно свързване на пентода задължително.
Така и така навиваш изходен трансформатор за еднотактен, ако няма да изцедиш всичко от схемата, по добре не се хващай!
Ето ти съвсем елементарна схемичка на лофтин:
http://bgaudio.org/images/upload/2s_t_amp.BMP
Не е никакъв проблем да се сметнат режимите, при положение, че разполагаш с пдф-ите на лампите. Не ми е проблем да го направя и аз...
имам всичко необходимо...

Хубава схема , смятам да я пробвам но немога да намеря PDF-а на 6С2П. Ще се радвам ако някой ми го прати

Намерих много оскъдни данни за 6С2П но с тях опитах да направя макар и груби сметки

Надявам се да ме упътите с по свястен PDF, както и да посочите грешките ми.

Не се обиждай, но това което си написал R1+R2=6,8k е пълна глупост. Само анодния резистор на 6с2п трябва да е минимум 15к, като тази стойност се избира, най-малко 3 пъти вътрешното съпротивление на лампата което в случая е 4,2к. Това се прави с цел да са минимални нелинейните изкривявания.

Freeman написа:Не се обиждай, но това което си написал R1+R2=6,8k е пълна глупост. Само анодния резистор на 6с2п трябва да е минимум 15к, като тази стойност се избира, най-малко 3 пъти вътрешното съпротивление на лампата което в случая е 4,2к. Това се прави с цел да са минимални нелинейните изкривявания.

Това не го знаех а и както казах имам много оскъдни данни за тази лампа така че това и да го знаех нямаше как да го изчисля. Писал съм R1+R2 тъй като още на съм се уточнил какво усилване търся на първото стъпало и смятам само постояннотоковия режим на лампата.

Един приятелски съвет. Ако правиш лампов усилвател за първи път, направи нещо класическо, например "синьото хапче". Но малко ме съмнява, че след като един път го чуеш ще мислиш за безкондензаторни схеми.

Ето и новите изчисления. Моля ви помагайте.

Ето една схема в която кондензатора го няма
http://bgaudio.org/images/upload/drdamp&ps.gif

Има чудесни отзиви за нея в 14-ти брой на Vacuum Tube Valley, въпреки че публикуваната там схема се отличава малко от показаната.

Да при тази схема има някакво каскодно свързване. неудобдтвото е че се захранва със 700V. Може да я пробвам но като начало смятам да направя първата схема и да видя кво е що е, после ще направя синьото хапче за да ги сравня, а колкото до Лофтин Уайт - смятам да я изчисля като се поосвободя малко, тъй като сега съм зает с проектиране на безжична китара.
Междувременно искам да попитам повече знаещите, каква е тайната на двата триода на входа свързани в паралел, използвани в схемите които ми препоръчвате.

Целта на паралелното връзване е да се намали вътрешното съпротивление на триода, но това обикновено поражда доста други неприятни странични ефекти, като основния е размазване на звука, ако не се използва подбрана лампа с триоди с абсолютно еднаква емисия в балона.

Моето мнение е да се използва лампа с ВЪЗМОЖНО най-ниско Ri (<3k) като ECC88/6Н23П, 5687, 6Н30, 6Н6П, 6С45П, ЕСС99 и да се опаралелява ЕДИНСТВЕНО ако е мерена и е с абсолютно идентични половинки. В противен случай да се ползва само едната половинка на триода (ако е двоен) и съответно трябва да се удвоят стойностите на анодното и катодното съпротивление.