BGAUDIO.ORG Audio Portal

Тези дни извъртях малко сравнителни тестове "кенотрон с мрежести аноди vs. плътни аноди" и за пореден път се убедих какво подобрение се постига с мрежести аноди. Дълго време се чудех как да определя mesh-звука и накрая измислих - елегантен и енергичен. Няма я една характерна 'нервност' която се чува ясно при солидните аноди. Микро-пиковите динамици са по-отчетливи и по-ударни, при кенотроните с плътни аноди пиковете "клякат" и омекват. Логическото ми обяснение е, че мрежестите аноди са създадени с цел по-добро охлаждане/разсейване на топлината на анодите и същевременно предлагат почти с 1/3 по-голяма емисионна площ. Чудно, но факт. Клас А си е клас А, но и микро-пиковете са си пикове в клас А "стабилна" токова консумация За съжаление все още нямам краен mesh plate триод за да мога да финализирам наблюденията ми, но работя по въпроса

Скромната ми колекцийка от кенотрони с мрежести аноди Telefunken AZ11, Valvo AZ11, Loewe AZ11, Loewe AZ12:



Още един дебел сладур Klangfilm KL75301 (RGN2004) до Loewe AZ11:



Някой да има слушателски опит с крайни mesh plate триоди - TJ, Sophia Electric, AVVT/Vaic, Emission Labs? Интересуват ме и разликите от тези с плетена мрежа и просто перфорираните, като за вторите си мисля, че не би трябвало да са толкова добри.

Преди всичко трябва да уточним понятието mesh plate, тъй като няколко различни типове аноди носят това наименование.
Ето класическия mesh plate анод съставен само от метрална мрежичка:



По технологични причини Emision Labs го модифицират, като поставят мрежичката в рамка:



И накрая TJ, Shinguang и Sophia използват просто перфорирана ламарина:



За да бъдат обективни, наблюденията трябва да се базират на лампа от един и същ производител, който изработва и двата вида аноди.
Моите наблюдения са на база 300B на TJ Full Music.
Eто лампата със солиден анод (S) и с перфориран mesh (М):

И двата чифта са ранно издание на TJ ръчна изработка с байонетен цокъл.
Тестът е направен на двустъпален усилвател с входна лампа Tung-Sol 6SJ7GT.
300B са щатен режим по каталог и аноден товар 3400Ohm.
Разликата:
1. Бас фундамент - басът на (S) е по-плътен и дълбок, докато този на (М) е по-лек и някак елегантен
2. Вокали - подчертано присъствие при (S) и неуралност при (М)
3. Дисканти - количествено не се усеща разлика, но при (М) са по-бързи
4. Микродетайл - определен превес на (М)
5. Общ баланс - тук мненията на слушателите се разпределят почти по равно. Очевидно - въпрос на вкус.
Тестът би бил пълен, ако участваше и графитната версия на тази лампа:



Някой ден ще ми попадне и тя.

Съвсем по друг начин стои разликата между 2А3 Electro Harmonix или китайско производство ( и двете моноплейт) и уникалната лампа AVVT 2А3/m, чифт от които имам удоволствието да притежавам:



Тъй като решетчицата е сравнително рядка, Alesia Vaic е направил анода наистона с голяма площ, за да може да разсейва нужната мощност. Следващата картинка дава по-добра представа за размерите:



Разликата е еднозначна и се усеща насвакъде - съвършен детайл (много рядко ползвам тази дума), безупречна динамика, лекота и изящество. Лампа, която наистина заслужава да бъде част от сериозен усилвател с малко компромиси - висок грейд компоненти, трансформатори навити със сребро и такова окабеляване. Един ден, когато порастна....

Благодаря за включването, Ручо
Жалко, че китайците нямат от двата типа - с плетена мрежа и перфорирана ламарина за да разберем какви са разликите на звук. Подозирам, че плетената мрежа ще е чуваемо по-добра.
Заложил съм кюспе на 1-2 места за чифт mesh plate триоди на AVVT... да си имам докато порасна - и аз като теб
Нещо като all mesh plate direct heating двустъпална схема с аморфни междукаскадници и изходници ми се върти из главата...

Има и наистина "безрамкови" Mesh Plate