BGAUDIO.ORG Audio Portal

Основен проблем при проектирането на съвременните аудио трансформатори е постигане на малка индуктивност на разсейване (Ls) и малък разпределен паразитен капацитет (Cp), които са взаимно противоречиви. Тези параметри до голяма степен се определят от формата на магнитопровода. И докато влиянието на Ср може да се намали, чрез подходящо редуване на включването на секционираната първична намотка, то Ls зависи само от конструкцията на трансформатора. Минимизиране на Ls се постига когато магнитните силови линии на едната намотка обхващат максимално, противопосочните силови линии на другата и ги компенсират. Тази компенсация е най-пълна, когато макарата е възможно най-дълга, а бобината най-ниска (т.е. проводниците са най-близо до магнитопровода). Тогава магнитните силови линии се затварят през желязото, а не правят утечка през въздуха. Такава е конструкцията на тороида. За съжаление технологично е невъзможно да се направи точна въздушна междина с ширина < 1мм, напълно паралелна и при това настройваема. Много производители на магнитопроводи предлагат тороиди с междина по поръчка, но неподходящи за аудио цели.
Следващ в класацията е срязаният вит магнитопровод с две макари. Благоприятното е, че силовите линии са по посока на валцоване на лентата. Проблема тук е, че се получава голям луфт между магнитопровода и бобината, а само 1мм е катастрофален за Ls и обезмисля двете макари. Такава конструкция се използва в най-добрите трансформатори, но само когато е решен технологично проблема с луфта. От няколко години в Япония се появи т.н. магнитопровод R-core (вит магнитопровод с кръгло сечение). Макарите му се състоят от два сглобяеми детайла и се навиват върху магнитопровода. За целта в краищата си имат зъбни колела.
Макар и парадоксално, но най-голямо приложение намират магнитопроводите с една бобина и при това Ш-ламела. Тази конструкция дава възможност напълно да се уплътни с желязо вътрешността на бобините и да се минимизира луфта. Късата бобина има и по-малък Ср. Тези магнитопроводи се изпълняват леко удължени. Магнитните силови линии се движат по дългите страни по посока на валцоването, но перпендикулярно- по късите страни на магнитопровода. Това изкривява хистерезисната характеристика в горният й край. Тази конструкция е лесно реализуема и евтина.
По отношение на сечението на магнитопровода за една и съща площ, най-малка е обиколката на кръга и затова е за предпочитане. Следва квадрата и най-неблагоприятно е правоъгълното сечение.
И ако при магнитопровода най-подходящ е кръга, то при проводника за предпочитане е правоъгълното сечение , даващо възможност за максимално уплътнение на медта и съответно по-малко съпротивление и скин-ефект.

Изчерпателен както винаги
Както в повечето области на аудиото, така и при конструкцията на звукови трансформатори, най-добрата конструкция технологично е почти невъзможна.
Колкото до Lc, за намаляването му някои производители поставят по няколко пластини от пермалой за външни стени на пакета. Лично аз не съм привърженик на смесване на материалите в магнитопровода.
Понякога твърде голямото секциониране може да доведе до чувствително нарастване на Lc, (имам познати, навивали изходни трансформатрори за SE с 65 секции, но резултатът никак не ги е оачровал).
По форумите съм чел за магнитопроводи, изпълнени не от пластини, а от тел от съответния материал. С такава конструкция наистина може да се постигне кръгло сечение. Друг е въпросът къде е пределът, след който можем да пренебрегнем Lc...

Румене,аз съм стигал само до 40 секции, но установих че трябва да се запази и някаква пропорция между Ls и Cp. Качествения фактор на кръга образуван от тях трябва да е <1. В преходните процеси на звука този кръг се зарежда с енергия, която разсейва като топлина на резонансната си ултразвукова честота. Ако този проблем не е решен - никакво сребро не помага. Проблема се вижда при 10 кхц правоъгълен сигнал като разтрептяване на предния фронт на висока честота. Това не е самовъзбуждане.А проблема с разпределянето на паразитния капацитет е още по-голям и се решава индивидуално за всяка конструкция.

Goro, а пробвал ли си макара от отделни секции(пакети) като на Тамура

Да пробвал съм. При вертикалното секциониране се намалява междуредовия капацитет.Използва се най-вече при Т.Х.О. От много секции няма смисъл - защото започва да доминира капацитета между двете намотки.Но се секционира и хоризонтално за намаляване на Ls. За паразитния капацитет е от значение подреждането на свързването на секциите и дали вторичната е свързана с маса.По тази причина винаги е определен кой е активният край на първичната.С други думи - паразитните капацитети трябва да се намират между по-малка потенциална разлика.Измереният капацитет между намотките е -съсредоточен, а в зависимост от потенциалната разлика той се привежда към цялата намотка и е по-малък - разпределен. Свързването на вторичната намотка с маса (неизбежно при ООВ), значително увеличава разпределения паразитен капацитет и съответно стеснява честотната лента. При плитка ООВ - лентата се възстановява, но по лента не се печели.