Признавам, че използвуването на напълно трансформаторна връзка може да бъде подвеждащо в някои случаи, но за илюстративни цели го смятам за подходящо. В повечето съм нарисувал източника на анодно захранване условно като батерия, за да не се "разсейваме" по изправителни теми.
1. Класическо автоматично преднапрежение. Не само входния, но и изходния сигнал минава 100% през катодната RC група, но и ООВ (падовете на напрежение от изходния сигнал се изваждат от входния). Също така катодната група променя характеристиките на лампата (стръмност, предавателна характеристика, вътрешно съпротивление, милъров ефект). Това налага да се търсят за тая група елементи с почти митични свойства... Поради нискоомността на възела в катода С1 не може да е с нисък капацитет (примерно 0,1 мкФ), което силно намалява практическия избор на диелектрици и ни принуждава да се оглеждаме за електролитни кондензатори.
2 и 3 са междинните трансформации до това, което аз наричам автофикс (уточнението ще поясня по-долу).
2. Изходния сигнал вече не се затваря през катодната верига. Следователно влиянието на катодната верига е по-слабо.
3. И входния сигнал не се затваря през катодната група. Сега вече С1 може да е във високоомна верига (R1) и получаваме много по-голяма свобода в избора на кондензатор С1. Постояннотоковият режим е както при автоматично преднапрежение, а сигналът минава път както при фиксирано преднапрежение (схема 5). Катодът сам по себе си не седи на земя, така че остават открити някои въпроси по наводките от отоплението...
4. Моето разбиране на автофикса. Сигналът минава един електролит, анодния, катодът седи на земя, пътят на сигнала е същия както при фиксираното преднапрежение (5), а постояннотоковият режим на лампата е както при автоматично преднапрежение (1). В по-особени случаи връзка със земя може изобщо да няма, затова съм я дал с пунктир.
5. Фиксирано преднапрежение. Проблем: стабилността на режима на лампата. По-силно се проявява при насилване на лампата в "аудиофилски режими" (надхвърляне на няколко, ако не и всички, максимално допустими параметри на режима), увеличаване на стойността на R1, замяна на лампата с друга или серийно производство.
6. Истинският автофикс. На Олег от Аудиопортала. Има сериозно предимство при лампи като 6С33С (с голямо преднапрежение и голям ток на анода): През диодчето се изправя амплитудната стойност на напрежението върху R2. При повечето изправители то е примерно 3..6 пъти по-високо от средната стойност. В резултат R2 се получава с пъти по-ниско и разсейваната на него мощност - с още повече пъти по-ниска. Проблем: по-високата амплитуда и по-дългата опашка от хармоници, които трябва да филтрираме преди да подадем на решетката. Именно затова аз предпочитам 4. Предимство2: R2 ограничава зарядния ток и образува с С2 филтър на анодното напрежение.
7. Минималистична схема в стил "автофикс". Ако простотата е Вашият път към съвършенството слагате тука 6С45П (аз лично засега не съм я виждал даже...) и търсите озвучителни тела с чувствителност 110 дБ... Надявам се, тази схема е достатъчно проста за високите минималистични критерии на Bojo и velinski??
Признавам, че 4 има цял резистор повече от 1 и 5, но в замяна има другите преимущества, които вече описах. Без да отварям дума за това, което е нарисувано като "-Ug"... За батерии и акумулатори също - засега не ме влекат изобщо. Това, разбира се, съвсем не са всички възможни схеми...
С уважение,
Андро
Защото ще трябва да разгледам всички алтернативи. Накратко направих нещо подобно току-що, надявам се да е достатъчно за момента...?
Тези си разбирания се опитах да обясня с комикса.
Благодаря ти! В процеса на писане снощи забравих да спомена това, извинявам се. Да, при използвуване на дросел тук режимът и по постоянен ток се приближава към фиксираното преднапрежение, защото средната стойност на напрежението върху дросела при правилно проектиран и изпълнен дроселен изправител слабо зависи от тока. Затова съм писал, че схемата е "стил 'автофикс'".
За мен това "но" е несъществено, може даже и да не е минус в сравнение с днешният "новодел" повсеместен. Сега вече куцо, кьораво и сакато вади из нета какви ли не творби и се юрва на Големия Звук без да е виждало в печатен вид елементарни електрически закони, и после започва една... Съвместяването, от друга страна, на лампови усилватели със съвременни технологии е спорна по цял свят (може би без Япония, макар че наблюденията ми върху японския Хай-Енд не са особено систематични, но съм останал с впечатлението, че там да омешаш всичките основни видове транзистори с триоди и пентоди не предизвиква колики у познавачите...), което си е цяла отделна тема. Ако основното преимущество на лампите пред транзисторите е "чуй, за да видш че въпреки по-високите на хартия нелинейни изкривявания на синус звучи по-добре", нима не е в същия дух и да опитваме как ще се получи с този или онзи елемент - за момента имам основно в пред вид източниците на ток, за които вече няколко пъти говоря, диоди на шотки за отопление и анодно напрежение? Това също е отделен въпрос, разбира се, досега нямам впечатлението да съм предизвикал у някого тук гадене със споменаването на подобни полупроводникови възможности в ламповите усилватели, така че никого не обвинявам в нетърпимост или друго. 
