Какво мислите за директно отопляемите триоди

[Borislav Uzunov]

(в скоби пиша лампи, за да не се разсърди Рачев, справка "Top gear") с катод от чист волфрам в сравнение с другите видове директно отопляеми катоди.
Става въпрос за триодите като изходни лампи (а може би и като входни).
Имате ли впечатления или разсъждения?
Според вас има ли разлика в звученето?
Ако има, как бихте го обяснили?

[Simon]

Най - простото обяснение на усилвател е, че сигнала е модулирано захранване, като усилвателя в случая лампата, е една "клапа" - по-добра или по-лоша (бързо-бавно реагира на сигнала, успява да пропусне или спре когато трябва захранването към товара - в случая говорителя - и т.н.)
(Оттук излиза и сентенцията че никой усилвател не е по-добър от своето захранване...)

В този ред на мисли, катода от чист волфрам е почти перфектен емитент и има голяма "пропусквателна" способност, предвид по-голямата температура, по-големия (физически) размер, много голяма трайност във времето и т.н.

На повечето волфрамови (за незапознатите - "бяло" светещи лампи)консумацията на катода е доста голяма и ако това е била причината да се премине към индиректно отопляеми лампи и/или търсене на по-ниско консумиращи емитенти ("червено" светещи лампи - могат да емитират при по-ниска температура => по-ниска консумация => по виско ефективни), то за аудиото това с голямата консумация е добре дошло!
От практиката: колкото повече консумираш - толкова по-добре звучи усилвателя ( за справка клас В, АВ, А ).
В случая с катода - ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на този вид катод да пропуска ток без "ограничение" са огромни спрямо "нуждите" на анода и по този начин не може да се получи "претоварване" - така динамичните свойства на лампата са много по-добри, от тези с "червено" отопление.

Лесно се обяснява като тръбопровод с по-тясно и по-широко сечение (на места) и кранове по него...всъщност и от теорията, това не е много далече - имаме насочено движение на електрони/флуид, напор/напрежение, дебит/ток и т.н.

Разбира се по-добрия звук от тези лампи трябва да се "извади" - има си цена - ПОДХОДЯЩ драйвер (почти задължително) с междустъпален траф. (Все едно, за да завъртиш по-голям кран ти трябва по-голямо усилие).

Не съм срещал входни лампи с волфрамово отопление (освен в каталога на RCA), но не смятам че е голяма загуба че не могат да се пробват във входна част на усилвател (поне аз нямам)- все пак там няма ТАКИВА изисквания.

Все пак мисля, че за по-доброто звучене на "белите" лампи не само волфрама помага, но и доста по-големите размери на анода.
Всичко по-горе важи за подходящо изпълнени схеми, режими и т.н.- т.е. предимствата на волфрамовите лампи могат лесно да се превърнат в недостатъци, ако не им се осигури добра "периферия" - товар, захранване, входно ниво и т.н.

[Rumen Suvandjiev]

За да направим коректно сравнение, трябва да имаме една и съща като конструкция лампа, чиито катод е изработен от волфрам и от някакъв друг материал.
Единственият материал, който има подобни на волфрама термични и емисионни свойства, е танталът. В интерес на истината съществуват такива лампи, но става дума за мощност над 100KW, където не може да се говори за аудио приложения.
Като плътност на електронната емисия спрямо мощност на отоплението единственият по-добър материал е ниобият. Той обаче има десет пъти по-голяма скорост на изпаряване на метала от волфрама и се използва твърде ограничено.
Сравнение на лампи с метални катоди с работна температура около 2400 оC с оксидните, които работят с температура 700-900 оC трудно може да се направи. Освен всичко, както вече спомена Симон, поради по-високата работна температура и отдавана мощност, първите са изработени много по-качествено - конструкция, точност, вакуум.
По принцип за звука на една лампа освен материалът, имат значение всички конструкционни особености на катода - като започнем от формата (планарен, цилиндричен), та да свършим до вида на самата жица, а именно дали става дума за прав проводник или за т.нар. вити катоди, използвани в мощните генераторни лампи.