Така-първо обяснение за принципа на работа и видовете радиолампи:
Радиолампите работят на принципа на протичане на ток през вакуум.
От физиката е ясно, че когато даден метал се нагрее, тогава простите частици които го изграждат започват да се движат хаотично все по-бързо и по-бързо. В един момент молекулите са така ''разтърсени'', че електроните от външните орбити на атомите, които се привличат по-слабо от ядрото биват изхвърлени навън и напускат веществото.
При радиолампите това ''вещество'' най-често е волфрамова жичка която се загрява до висока темпаратура под действието на електрически ток. Тук е важно да кажем, че в лампите е вакуум, т.е. въздухът е изтеглен (с изключение на някои специфични лампи, които са пълни с газ-Аргон например) с цел електроните да преминават свободно. Тази част от лампата се нарича катод и може да бъде с директно или косвено отопление, като и двата видя имат свои предмства и недостатъци-катодът с директно отопление представлява споменатата вече волфрамова жичка, окачена на пружинки която в процес на работа се зарява до около 800-1500 градуса Целзий.
Лампите с косвено отопление представляват волфрамова жичка, пъхната в мателна тръбичка , която при протичне на ток се загрява до около 1500-2000 градуса Целзий. При нея, за разлика от катода с директно загряване електронната емисия идва именно от нагрятата до висока температура тръбичка, при лампите с директно отопление тя идва от самата жичка, която вече ще наричаме катод.
Сега идва въпросът как ще протече тока...тук идва на помощ другата неизменна чст от лампата наречена анод-тя предтавлява най-често метален цилиндър, в който е вкаран катода на равни разстояния от анода, без да има връзка между тях. Когато подгреем катода той започва да излъчва електрони и в момента когато приложим напражение между анода и катода (положителния полюс на анода, а отрицателния на катода) протича ток... а защо? Както знаем от физиката, електронът е отрицателно заредена честица, а полета с различен заряд се привличат, а тези с еднакъв заряд се отблъскват. Именно положително зареденият анод привлича електроните и през лампата протича ток. Този ток е толкова по-голям, колкото са по-големи размерите на анода и катода, и колкото емисията на катода е по-голяма. И ето, че получихме най-простата двуелектродна лампа-диода
След като учените измислили диода започнали да се чудят дали не могат да влияят на тази емисия и по този начин измислили решетката-тя прествалява тънък ,плътно навит проводник върху скелет от матални пръчки. Той се поставя между анода и катода, но няма електрическа връзка между тях. Принципът на нейното деиствие е следния-когато катода е загрят, той излъчва електрони, които на свой ред ''тръгват'' към положително заредения анод, но срещат решетката, която е отрицателно заредена и ги спира. Естествено, има електрони които си проправят път и пак сигат до анода, което е недостатък на реалните лампи. Тук обаче излиза един проблем-когато решетката е отрицателно заредена около нея е образува електронен обалак, който до известна степен я зарежда положително. Това може да се елеминира като решетката се постави на голямо разстояние от катода. Така вече получихме триода
Сега съм малко зает...довечера продължение
П.П. може да има правописни грешки, ако има извинявам се по-късно ще ги оправя.
Влезнах в ролята на спел-чек 