Повишаване на динамиката на матрични и записани дискове

[EmilRachev]

Въобще не е нужно да се ползва центрово свредло, то си е просто едно улеснение.
Същия ефект се постига, ако ползваш за начало по-малко свредло, примерно 3мм., а в последствие да разшириш отвора на 6.5мм.
После можеш да пипнеш отвора леко с едно още по-голямо свредло, просто да направиш фаска от двете страни и си готов.
Работа за минута-две.

[Kiril Kirilov]

Въобще не е нужно да се ползва центрово свредло, то си е просто едно улеснение.
Същия ефект се постига, ако ползваш за начало по-малко свредло, примерно 3мм., а в последствие да разшириш отвора на 6.5мм.
После можеш да пипнеш отвора леко с едно още по-голямо свредло, просто да направиш фаска от двете страни и си готов.
Работа за минута-две.

На теория е така, Емо, но на практика и с 2-те обикновени свредла нямаш удобното водене, което имаш с центровото. Така можеш да сгрешиш по-лесно...не че не е възможно.

Центровото свредло не се води 6.5 мм, това е диаметъра на уширената част. По каталозите дават малкия диаметър. Може би ще трябва да го намериш с шублер...

[Simonov]

Като гледам филмчето, технологията не е чак толкова хай-тек. Ще ползвам свредло за дърво. То има център и с него няма да имам проблеми.

[kromuilis]

Въобще не е нужно да се ползва центрово свредло, то си е просто едно улеснение.
Същия ефект се постига, ако ползваш за начало по-малко свредло, примерно 3мм., а в последствие да разшириш отвора на 6.5мм.
После можеш да пипнеш отвора леко с едно още по-голямо свредло, просто да направиш фаска от двете страни и си готов.
Работа за минута-две.

Предимството на центровото свредло е, че се води по маркирания център и фрезова директно надолу.
Докато конусните свредла се влияят малко или много от ъгъла под който пробиваш спрямо повърхността. Тоест ако не сме точно перпендикулярни на пробиваната повърхност, центърът се измества леко, понеже едната от "перките" на свредлото навлиза първа в материала. Този ефект или по-точно грешка се натрупва, когато използваме няколко диаметъра свредла за получаването на един отвор.
И отделно от това разбира се шансът да се спука диска при употреба на конусно свредло е по-голям.

Колкото до фасетирането, предвид доста меката пластмаса на дисковете, аз използвах просто ножче или пила за нокти за обиране на стружката по ръба на отвора и мисля, че става перфектно.

И отделно:
От 4 проведени с помощта на брат ми слепи теста, у нас, на 4 двойки дискове, 75% избирам по приятност на звученето непробитите.

[N.Jordanov]

75% избирам по приятност на звученето непробитите.

Т.е. непробитите ти допадат повече?

[izumrudy]

От 4 проведени с помощта на брат ми слепи теста, у нас, на 4 двойки дискове, 75% избирам по приятност на звученето непробитите.

Това е чудесно, поне си направил тест и сравнил.
Щом повече ти харесва как звучат дисковете в оригиналния им вид ще си спестиш доста усилия =) Аз лично предпочитам модификацията и сега около 200 CD-та трябва да минат под ножа (свредлото)...

Поздрави,
Руди

[kromuilis]

Т.е. непробитите ти допадат повече?

Да, макар че разликата не е огромна, което ме навежда на мисълта до колко мога да съм обективен в преценката си.
Искам да кажа, че при една и съща двойка пробит и непробит, по-често избирам непробития, но все пак по някога ми допада повече пробития. Така звучи малко объркващо и за да въведа някакъв ред в разсъжденията си и да направя извод, стигнах до следното:

Аз постоянно слушам различна музика. Нямам 5-10 любими албума, които да познавам до болка и да знам точно как звучат в наай-дребни детайли.
Когато искам да преценя или да сравня компоненти от аудиото използвам просто 2-3те албума, които слушам тази седмица или месец най-често.
От тук следват 2 неща:
1. често пъти музиката, която слушам не е много аудиофилска.
2. в известен смисъл слушаното в момента не ми е познато по онзи специфичен начин, който позволява за секунди да се чуват посоки на кабели, кондензатори, галети и пр.

Това ме навеждана някои размисли във връзка с възприятието, вниманието и паметта в процеса на слушането и преценката за това кое ми харесва като звучене и кое не чак толкова.

Прослушвайки някакъв пасаж за втори път, винаги, ама винаги ми правят впечатление други неща, отколкто при първото му прослушване. Това го отдавам от една страна на възприятието - човек не може да направи тотален и пълен скан на музикалната картина от първо слушане. Винаги при първото прослушване остават незабелязани неща. Обръща се внимание на по-общите моменти, тези, които са на по-преден план и които съдържат основната част от музикалния замисъл, свирене и озвучаване.

При второто и третото прослушване вече информацията в паметта ни влияе по такъв начин на съзнанието, като разтоварва необходимостта отново да се запознаваме с вече чутото. Тоест ние вече до голяма степен знаем какво ще чуем, а това дава възможност на вниманието ни да се насочи към все по-тънките детайлчета, ефекти и изобщо да вниква в по-голяма дълбочина.
Това за слушането и чуването по принцип.

Други неща които неминуемо влияят на пези процеси са общото психофизическо състояние - настроение, умора, моментни състояния и пр.
Всичко това го казвам за да изясня колко чувствителни можем да бъдем във възприятията си и от там в преценката си. Колкото сме по-чувствителни, толкова и сме по-лесно манипулируеми.
Тук под "манипулация" нямам предвид външно въздействие с косвен меркантилен характер, а създаването на една обикновена нагласа.

Нагласата или очакването за това което ще чуем, има много силно влияние върху възприятията, особено когато става дума за музикално съдържание. Това последното съм го наблюдавал върху себеси и говоря за себе си.

И накрая на тези опити за разсъждение
заключавам, че ако един отвор в cd-то или грамофонната плоча ни дава повод да се наслаждаваме по-пълно на музиката, няма нищо по-прекрасно от това...

[Ivelin Braikov]

Както и да се нагласиш , пробития диск звучи много по-добре.

[Simonov]

Скан на чисто нова пластина. При записа е използвано увеличаване на питовете с 20%, което е еквивалент на AMRQ на Yamaha.

Резултати:

Скан на току що записан диск:
http://www.audioworkshop.org/AutoTest_2 ... 0m52s.html

Скан на продупчен диск:
http://www.audioworkshop.org/AutoTest_2 ... 9m31s.html

Двата скана са идентични. За разлика и дума не може да става.

Вместо извод. Промяна в звука в следствие на "модифициране" на пластината е немислима. Единствената промяна може да идва от две места.
1. Самовнушение. Промяната става само в главата на слушащия
2. Хлабава механика и нарушени механични х-ки на транспорта. От там сервото се натоварва значително повече. Значително по-големия брой грешки се компенсира чрез интерполация. Това значи, че звукът който се чува не е бил оригинално кодиран на пластината, респ. това не е информацията подадена на входа. Системата е значително нелинейна. Това което чуваме е всичко друго, но не и верен звук.

Толкова от мене по темата.

[p100ynov]

Симонов, "картинките" са близки, но различни... каквото и да означава това.

[Ivelin Braikov]

Едни търсят под вола теле, други пък от девет кладенци вода вадят. Толкова ли ви е трудно да разберете, че между цифрите и звука допирната точка е невидима.

[Borislav Stankov]

Какво означават графиките ? Защо са различни?

[EmilRachev]

Не знам защо са различни графиките, и аз съм си играл с такива измервания и резултата графично е винаги с малки разлики при измерване на един и същи диск.
Софтуера е много прецизен, даже леко небалансирана или стъпила на нестабилна повърхност записвачка си оказва влияние на графиката.
Важното в случая е друго - при пробит и непробит диск C1/C2 грешките са почти идентични като количество, в настоящия случай и при двата варианта имаме изключително качествен запис, средна стойност под единица на C1.
С това поне си мисля, че дупченето не оказва почти никакво влияние в смисъл увеличаване на грешките и последващото погрешно прочитане на информацията.
Оттам корекция на многото грешки и слушаме интерполация вместо истинския звук, поне аз така си мисля.

Симонов, ти кога проби диска, преди или след записа?

[Simonov]

След продупчването се наложи да позабърша малко диска. Вероятно някъде се е получило микроскопино замърсяване, въпреки че ползвам специална кърпичка.

Както вече написах, ниво на C1 грешки под 220/сек се счита за добър запис. Ако някой мисли, че от 18 грешки в секунда до 20 грешки в секунда има чуваема разлика, просто е в дълбока заблуда. Също така искам да кажа, че подобен запис не може да се направи на каквато и да била записвачка и скапана пластина, т.е. при други записи, сервото на плейърите рботи в много по-тежки условия.

Ето и скан на чисто нов матричен диск:

http://www.audioworkshop.org/AutoTest_2 ... 7m08s.html

Симонов, ти кога проби диска, преди или след записа?

Дисъкт е записан, тестван и след това пробит и след това тестван втори път.

[Stefan Stefanov]

Simonov, какви са впечатленията ти от прослушването?