N.Jordanov написа:
Т.е. непробитите ти допадат повече?
Да, макар че разликата не е огромна, което ме навежда на мисълта до колко мога да съм обективен в преценката си.
Искам да кажа, че при една и съща двойка пробит и непробит, по-често избирам непробития, но все пак по някога ми допада повече пробития. Така звучи малко объркващо и за да въведа някакъв ред в разсъжденията си и да направя извод, стигнах до следното:
Аз постоянно слушам различна музика. Нямам 5-10 любими албума, които да познавам до болка и да знам точно как звучат в наай-дребни детайли.
Когато искам да преценя или да сравня компоненти от аудиото използвам просто 2-3те албума, които слушам тази седмица или месец най-често.
От тук следват 2 неща:
1. често пъти музиката, която слушам не е много аудиофилска.
2. в известен смисъл слушаното в момента не ми е познато по онзи специфичен начин, който позволява за секунди да се чуват посоки на кабели, кондензатори, галети и пр.
Това ме навеждана някои размисли във връзка с възприятието, вниманието и паметта в процеса на слушането и преценката за това кое ми харесва като звучене и кое не чак толкова.
Прослушвайки някакъв пасаж за втори път, винаги, ама винаги ми правят впечатление други неща, отколкто при първото му прослушване. Това го отдавам от една страна на възприятието - човек не може да направи тотален и пълен скан на музикалната картина от първо слушане. Винаги при първото прослушване остават незабелязани неща. Обръща се внимание на по-общите моменти, тези, които са на по-преден план и които съдържат основната част от музикалния замисъл, свирене и озвучаване.
При второто и третото прослушване вече информацията в паметта ни влияе по такъв начин на съзнанието, като разтоварва необходимостта отново да се запознаваме с вече чутото. Тоест ние вече до голяма степен знаем какво ще чуем, а това дава възможност на вниманието ни да се насочи към все по-тънките детайлчета, ефекти и изобщо да вниква в по-голяма дълбочина.
Това за слушането и чуването по принцип.
Други неща които неминуемо влияят на пези процеси са общото психофизическо състояние - настроение, умора, моментни състояния и пр.
Всичко това го казвам за да изясня колко чувствителни можем да бъдем във възприятията си и от там в преценката си. Колкото сме по-чувствителни, толкова и сме по-лесно манипулируеми.
Тук под "манипулация" нямам предвид външно въздействие с косвен меркантилен характер, а създаването на една обикновена нагласа.
Нагласата или очакването за това което ще чуем, има много силно влияние върху възприятията, особено когато става дума за музикално съдържание. Това последното съм го наблюдавал върху себеси и говоря за себе си.
И накрая на тези опити за разсъждение
заключавам, че ако един отвор в cd-то или грамофонната плоча ни дава повод да се наслаждаваме по-пълно на музиката, няма нищо по-прекрасно от това...
, пробития диск звучи много по-добре.