Новите компактдискове - звук като от циганска сватба?

[reek]

Та такааа, за пръв път от много години си купувам компактдиск, след като дълго време се радвах на "великолепния звук" на безплатните мп3-ки. Последните ЦДта които ушите ми помнят са от 93 - 94 та година може би, с малки изключения от времето когато бях студент. Все пак моето студентство беше класическо, небелязано от ранно бачкане - прекарано с по - малко пари в джоба, но за сметка на това - по - весело и безгрижно. И от известно време насам съм си обещал да си наваксам за изгубените албуми, за недослушаните, свалени от интернет, гъгнави мп3-ки.

Какво беше разочарованието ми когато си пуснах въпросния диск на Oasis, с един от първите им албуми! Толкова сплескан звук, толкова яко дънещо, гръмко ЦД до този момент не бях чувал! Съвсем леко завъртане на копчето за звука и силата му се увеличава поне двойно. В един момент дори си помислих че мп3-ката звучи по - добре
Въпросния албум What's The Story - издаден от Sony Music. Проверих в интернет - Creation Records с които Oasis имат договор за първия си албум Definitely Maybe, след това така или иначе биват купени от Sony Music, които издават What's The Story.

Подозирам че за подобен сплескан запис са виновати Sony, много хора винят Компактдиска че е създаден именно за гръмко, а не качествено слушане, но все пак имам ЦДта (въпросните купувани през 90-те години) които си звучат бая прилично - за разлика от това сватбарско, проглушаващо ЦД!

Питам се и ми се иска да прочета Вашите мнения по въпроса - дали всичко произвеждано наскоро звучи по този начин или такива са само ЦДтата на големите звукозаписни компании? (знае се отдавна за тенденцията: "нащо CD - да е по - гръмко от от това на конкурента - на каквато и да е цена!") Замислям се дали за в бъдеще да не се снабдя с грамофон и да си пускам винилови плочи като в доброто старо време. Макар че ако плочата, на свой ред е записана от подобен гръмък цифров източник - каква ли е ползата? Ще се радвам да чуя Вашите мнения.

[Nanko Rusev]

Този диск, който си купи, Сони ли е, или е български по патент на Сони?

Има и хубави и лоши запаси. Не вини CD стандарта.

[reek]

Диска си го купих от kupicd.com - UK release, не е български.

[haralanov]

Та такааа, за пръв път от много години си купувам компактдиск, след като дълго време се радвах на "великолепния звук" на безплатните мп3-ки.
Толкова сплескан звук, толкова яко дънещо, гръмко ЦД до този момент не бях чувал!

Това е все едно извънземните да кацнат на Земята, да видят един индианец, и да си направят извода че Земята е населена само с индианци.

[velinski]

Просто музиката, която харесваш, е записана гадно. Не виждам нищо чудно. Моя приятел здрав метъл-фен почна да слуша джаз и класика "от зор", защото от любимата му музика почти няма записан нито един качествен албум.

Скоро ще се изправиш пред дилемата дали да станеш "аудиофилски роб" (да слушаш качествени записи, без да ти харесва музиката) или да си останеш верен на любимия стил и любимите групи и да им слушаш гадните записи

[reek]

Не виня изцяло ЦД формата, както казах, имам и качествено записани ЦД-та, но те са стари - на по 10 - 15 години. Иска ми се ако мога да избягвам некачествено записаните такива, но как?? Дали да избягвам дисковете издадени от Сони? Да мина на винил? (това не е вариант поне за близките няколко години) А и как мога да съм сигурен че и виниловата плоча не е произведена от вече компресиран цифров източник? Знам че има и добри цифрови записи, все пак нали навремето също сме слушали компактдискове и ни е харесвало как звучат. Но как да разбере човек кой точно релийз да си купи, при положение че в БГ почти не са останали музикални магазини и трябва така или иначе да се поръчва от интернет? Влизал съм в "Дюкян Меломан" в София - там положението е същото - много малка част от стоката се държи на склад и може да се чуе преди да се купи, всичко друго трябва да си го поръчаш и ти го карат от чужбина ...

[velinski]

Не бъркай CD-то с винила. Проблемът ти е "лош master на CD", по същия лош начин ще ти звучи въпросния master и от винил. Просто си търси качествени издания. Смешно е да твърдиш, че новите издания са некачествени. Вадиш кредитната си карта и купуваш качество: http://www.acousticsounds.com" onclick="window.open(this.href);return false;

[Rumen Suvandjiev]

Проблемът не е от вчера.
Лошо записани дискове е имало и преди, както и сега.
Информация за качеството на отделните издания можеш да намериш в сайтове и форуми на фенове на съответната музика. Има безумни фенове, чиито колекции включват по десетина издания на всеки албум на любимата група.
Маломанството, както всяко друго хоби, си иска здраво четене и ровене за информация...

[reek]

изглежда че в случая става въпрос именно за лош мастъринг, ето една извадка от тази статия за компресираното аудио

"Then, as the legend goes, during the production of Oasis' debut, Definitely Maybe, the then-dirt poor and relatively unknown band were struggling to mix what they had recorded, so handed the tapes to engineer Owen Morris, who just drove everything on the mixing board into the red, pioneering the 'brickwall' method – so called because the soundwave when displayed on a screen looks like a brick, instead of a series of peaks and valleys. Digital production has an 'absolute zero' point at which nothing can go louder, so if a track is consistently loud enough to be at or near this zero, the wave appears to have a flat top when zoomed out.

But hey, it worked. Unlike many applications of the method today, it sounded great. But boy, did it open a can of worms. The follow-up Morning Glory was even louder, despite it being a softer, more melodic album."

И още една статия за 10 - те най - фрапиращи случая на аудио компресия

[Fenkiller]

Просто музиката, която харесваш, е записана гадно. Не виждам нищо чудно. Моя приятел здрав метъл-фен почна да слуша джаз и класика "от зор", защото от любимата му музика почти няма записан нито един качествен албум.

Скоро ще се изправиш пред дилемата дали да станеш "аудиофилски роб" (да слушаш качествени записи, без да ти харесва музиката) или да си останеш верен на любимия стил и любимите групи и да им слушаш гадните записи

Нямате представа колко истина има в този пост!!!
Все едно аз съм приятелят и дилемата за която говори Велин си седи всеки ден пред мен!!!
Идва ми да кажа "м@мка му!" постоянно!
Поздрави!
Митака.

[Rumen Suvandjiev]

Ето това е типичен пример за дилема "аудиофил или меломан".
Трябва наистина много да обичаш една музика, за да търпиш лошото качество на записа и.
Който е казал "страданието ражда изкуството" вероятно е имал предвид именно това.

[Borislav Stankov]

Няма как след време просто преставаш да слушаш лошите записи и просто избираш музиката си. Става неусетно без да го искаш и след време се чудиш защо все се връщаш на проверените стари неща...

[reek]

И като направят един гаден remastering на старите записи, гледай какво става. Интересното е че никога до този момент не ми е правило впечатление компресирането, да, знаех че се прави, но никога не съм мислел, че може звучи толкова гадно в действителност.

Нещо което обаче ми направи впечатление докато се бях разчел из wikipedia беше че все пак виниловите плочи не позволявали чак такова брутално компресиране, което може и да се окаже лъча светлина в тунела.

А иначе, предполагам че ще трябва да се пазя и от т.н. "enhanced" и remastered CD releases, ако искам да си взема CD на група от 70 - 80 те?

[Stefan Stefanov]

Колкото по-хубава уредба имаш толкова повече дразнят!

[haralanov]

Лошият запис е едно (аз не слушам как звучи музиката, а слушам самата музика, дори когато слушам и на живо), но компресията е съвсем друго, понеже стеснявайки динамиката, тя мачка и експресивността на музиката, така наречената музикалност. Съвсем отделен е въпроса, че когато човек слуша звука, той пропуска идеята на произведението, което слуша.
Изглежда че аз съм късметлия, понеже харесвам основно музика, където рядко се позлват компресори, а ако се ползват - то тяхната намеса често е минимална

Относно това:

Колкото по-хубава уредба имаш толкова повече дразнят!

Съгласен съм, дори бих погледнал на това от малко по-различен ъгъл - колкото по-качествена е една система, толкова по-скучно звучи "лошата музика" (в емоционално отношение) и толкова по-интересна става добрата и изпълнена със съдържание/стойност музика.