Темата, която засягаш е много всеобхватна и засяга редица различни процеси, за да могат да се обяснят нещата. Ще се опитам да синтезирам накратко някои от тези аспекти. На първо място стои фактът, че една мембрана с такъв размер има съвсем различно поведение в сравнение с няколко по-малки,
понеже се куплира изключително ефективно с обкръжаващият я въздух. Както се казва по бакалски – "може да загребе въздуха"

. Това, в комбинация с ниската подвижна маса,
ефективно изглажда импедансният пик на говорителя и му намалява неколкократно стойността около резонансната му честота, което от своя страна осигурява много по-верен бас. Неравномерният импеданс е една от основните причини за монотонно звучащият бас, понеже ламповите усилватели отдават много по-голяма мощност на честотата, където е този импедансен пик (затова лампите звучат добре само с хорни), а транзисторните пък там не отдават почти нищо. Това, също така е и причината по-запознатите да казват, че транзисторите нямат бас

Те не че нямат – просто в областта около фундаменталния резонанс на конструкцията говорител/акустично оформление липсва енергия, правейки басът са звучи кухо и без тяло.
Принципът на работа на такава мембрана е много подобен на рупорното натоварване на говорителя (само, че тук предимството е, че е напълно симетрично и от двете страни на мембраната) – в момента, в който се опиташ да избуташ мембраната напред или назад, веднага се усеща голямо усилие, поради голямото количество присъединен въздух.
varieca написа:с развитието на хайфито хората логично решиха, че дори 12" са много за да се получи бърз звук и започнаха да слагат по-малки, а там където е нужно повече звуково налягане - по няколко, именно за да не клатят бавната 30см маса (ала Сървин Вега).
Самият пример, който даваш, е чудесен за да ти даде сам обяснение на твърдението. Говорителите от типа "ала Сървин Вега", поради естеството на конструкцията си и използваните материали, са изключително нисък клас, а за да се направи добър говорител с голям размер се изисква поне петдесетократно по-голям производствен бюджет. Така че изчезването ан големите говорители не произтича от грешната логика на хората, а от това, че е твърде скъпо да се прозвеждат качествени такива. В момента, в който чуеш как звучи Сименс камермюзик герат III, апарат произведен преди войната и ползващ 60 сантиметров нискотонов говорител, веднага ще осъзнаеш колко сбъркани са голямата част от съвременните концепции.
Така, първо да изясним какво значи "бавна маса" и най-вече факторите, които я правят да е бавна

Бавна маса може да имаме единствено в случаите, когато върху дадена маса материя няма достатъчен електро-механичен контрол. Това означава липсващо механично окачване (или много подвижно такова), както и лошо електрическо куплиране на задвижващият масата елемент със самият осигуряващ контрола елемент (усилвател). Тоест независимо колко способен на контрол усилвател имаме, той не може да контролира нищо, ако ние не му осигурим необходимите предпоставки за да може той да осигури контрола

Тук се намесват вече още много други фактори и най-вече паразитни параметри на задвижващият елемент (бобината), както и
стабилността (не говоря за неговата абсолютна стойност в статично положение) на магнитното поле в междината на мотора, което
в повечето говорители никога не е постоянно в динамичен режим. Затова от постоянните магнити алникото свири най-добре, в стравнение с всеки един друг тип – било то неодим, самарий-кобалт или ферит, единствено отстъпвайки на
правилно проектираните електромагнити. Да се върнем обратно на въпроса за бавността и контрола на подвижната маса. Има една кричична стойност на съотношението маса/площ на мембраната, която ако бъде превишена, това не може да бъде компенсирано от нищо, като казвайки нищо, имам предвид дори и от максимално постижимите възможни стойности на магнитната индукция в междината, които даден метал може да пусне, преди да се насити и "запуши" при по-нататъшна приложена магнитна напрегнатост.
varieca написа:Дори и да има масата на 12 инчов, това Нещо няма ли да се суче и огъва във всички посоки?
Тук, както предполагаш, нещата също не са никак прости. И основни фактори за стабилността са колко добре е проектиран завършека на мембраната (нейната периферия) и най-вече формата и свойствата на окачването й в тази част. Окачването на въпросните 58-сантиметрови мембрани е проектирано по абсолютно гениален начин, съпътствано от еквивалентно добра изработка. Друг основен фактор е и контура на мембранта, който разпределя векторите на усилието, приложено в нейната основа по най-ефективния възможен начин (както вече спомена 100 в една друга тема). Конкретно за тези, които имам, образуващата е ултра-оптимизирана с цел да осигури възможно най-доброто поведение и се избегне огъването:

Диаметърът на основата на мембраната също оказва голямо значение за нейната устойчивост на огъване. Там също се търси
оптималната стойност. Дебелината на мембраната в различните нейни сектори също оказва огромно влияние върху цялостното й поведение, един от важните аспекти на което, е нейното динамично балансиране на масата за различни честоти... Като насъбереш още стотина други фактора и включиш и тяхното влияние в цялостното уравнение, бързо ще разбереш, че не толкова размера, а оптимизацията на конструкцията и използваните материали определят това, колко добро поведение може да има една мембрана/говорител, защото ако примерно вземеш плосък лист от същата хартия и със същата дебелина и размер като тази на мембраната, ще видиш че само муха да бръмне в другия край на стаята и листа вече ще се е огънал
