ВИТАН написа:...този, който се интересува от душата ви не е един, макар и така да изглежда.
)) И колко са, Витане? На тебе, докато си бил в тези състояния, да не ти се е явил Рогатия да те вербува нещо? 
Душите ни са тук за да се учат и усъвършенстват трупайки преживелищен опит, не са на някакъв битак та някакви да се интересуват от тях и да си правят далаверки... И никой не се интересува от нищо друго, освен от твоето успешно духовно развитие. Всеки от нас е един Бог в развитие и задачите му са да се научи на много неща, като например да Твори - т.е. с все по-ограничен ресурс да прави все по-значителни неща (примерно с една малко по-особена лампа или антена да отърве света от рака), крайната фаза на което е да прави "от нищо - нещо", демек - чудеса; да се научи на безусловна любов към всички и т.н. и т.н. Това разбира се не става без купища проби и грешки (те са неизбежна част от развитието), и без "криввания от правия път" - та имаме право и на тези неща, междувпрочем.
Може и да си си намерил някакви обяснения на преживяванията си (на интелектуално ниво), но явно нищо съществено не си разбрал от тях. Та от тази гледна точка по-добре ги повтори - има си достатъчно абсолютно безопасни начини, не е необходимо нито да се самоубиваш, нито да си отваряш язвата всеки път... ДМТ-то и особено неговата по-приемлива и дълготрайна форма - аяхуаската (както и по-"меките" им аналози) са изключително подходящи и ефикасни за всякакви многознайковци, които си мислят, че им е ясно всичко за живота, Вселената и всичко останало... А ако си много печен и мотивиран, можеш да се опиташ да овладееш и медитацията - там поне е гарантирано че всичко го постигаш сам, без "външна помощ". Видни капацитети по трансперсонална психология, както и източните духовни учители препоръчват поне половин час на ден да се прекарва в ПСС (Променено Състояние на Съзнанието, или транс) за да не губи връзка с духовната си същност и задачите, които има тя да изпълнява. Да си призная, към днешна дата "всеки ден" ми идва малко в повечко, макар преди години да имах и мотивацята и времето, и го правех редовно.
На мен когато нещо не ми е ясно, а виждам че на някого му е ясно (напр. когато ми говори някакви абсолютно непонятни за мен неща, или пък уж "понятни" такива но в съвсем друга светлина и смисъл от тези които съм смятал, че разбирам) - преглъщам егото си и отивам при него с молба да ми покаже и да ме научи. Това да си мисля, че всичко ми е ясно и всичко съм си обяснил, а тези които ми говорят нещо друго са празнодумци и безумци е отдавна, ама отдавна отминал етап от развитието ми. Морето винаги изглежда до колене, докато не нагазиш сериозно в него... Повярвай ми - това е много по-рационален и ефикасен начин човек да се развива (чрез усвояване и верификация на чуждия опит + лично творчество), отколкото да върви САМ и да преоткрива колелото и топлата вода (само за да може накрая да каже, че ТОЙ ги е открил...). Ако искаш доказателства, разгледай едни от най-смислените отношения на този свят, а именно: учител-ученик, майстор-калфа, гуру(духовен учител)-адепт и т.н.
Всичко това ти го пиша без грам назидателност или задна мисъл - на мен ми е пределно ясно, че ако ударя брат си ще ме заболи и мен. Ако искаш - извлечи положителното и същественото от него, ако не - карай както ти си знаеш. Същественото е, че всички вървим по различни пътища и преживяваме различни неща, но в крайна сметка всички стигаме до едно и също "място", състояние (както и да го наречем..).
Та това е - лявото полукълбо е процесорът, но дясното е антената... А едностранното развитие на системата, особено ограничаването и от към "външна" информация ми се струва най-меко казано небалансирано...
