С Днём победы всех!!!
Публикувано на: Съб Май 09, 2009 3:00 pm
Не знам дали е за тук темата, но в бисери ми се видя малко обидно да я сложа.
Днес е празник, позабравен, както са позабравени много неща. Празник бледнеещ на фона на хелуин, на свети валентин и подобни празници. Днес малкото останали живи баби, дядовци празнуват това, че все пак са останали живи, че все пак милионите прелетяли куршуми, милионите гранати, милионите бомби не са успяли да отнемат живота им. Деня за който мечтаеха те най-дългите си 4 години в живота, най-страшните.
Нека си спомним за тях, нека си спомним за милионите несбъднати мечти, за милионите красиви лица, за милионите души които изгоряха за да живееме ние сега и колкото недоволни да сме от живота си сега, нека не виниме онези които платиха с живота си.
Нека си спомним и за тези които още са живи, за тези които с болка си спомнят за другаря разкъсан от фашистка граната, за онзи окоп, в който деляха трохите с бойния си другар. Нека бъдеме хора и да им покажеме, че те значат много знам, че помниме и зачитаме това което са дали от себе си за света и за нас.
Един карамфил поднесен на паметника не коства нищо, но в очите на живите значи много, едно искренно благодаря ще радва тъй дълго, туй силно забравените герои, забравените деди.
Бъдете хора.
МОЛЯ ВИ, ТЕМАТА НЕ Е ЗА КОМУНИЗЪМ, КАПИТАЛИЗЪМ, ЗА ДИКТАТУРА, ЗА КОЙ КРИВ, КОЙ ПРАВ, ТЕМАТА Е ЗА ОНЕЗИ КОИТО ДАДОХА ЖИВОТА СИ ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ, КОЙТО НИЕ ПРЕВЪРНАХМЕ В КЕНЕФ.
Днес е празник, позабравен, както са позабравени много неща. Празник бледнеещ на фона на хелуин, на свети валентин и подобни празници. Днес малкото останали живи баби, дядовци празнуват това, че все пак са останали живи, че все пак милионите прелетяли куршуми, милионите гранати, милионите бомби не са успяли да отнемат живота им. Деня за който мечтаеха те най-дългите си 4 години в живота, най-страшните.
Нека си спомним за тях, нека си спомним за милионите несбъднати мечти, за милионите красиви лица, за милионите души които изгоряха за да живееме ние сега и колкото недоволни да сме от живота си сега, нека не виниме онези които платиха с живота си.
Нека си спомним и за тези които още са живи, за тези които с болка си спомнят за другаря разкъсан от фашистка граната, за онзи окоп, в който деляха трохите с бойния си другар. Нека бъдеме хора и да им покажеме, че те значат много знам, че помниме и зачитаме това което са дали от себе си за света и за нас.
Един карамфил поднесен на паметника не коства нищо, но в очите на живите значи много, едно искренно благодаря ще радва тъй дълго, туй силно забравените герои, забравените деди.
Бъдете хора.
МОЛЯ ВИ, ТЕМАТА НЕ Е ЗА КОМУНИЗЪМ, КАПИТАЛИЗЪМ, ЗА ДИКТАТУРА, ЗА КОЙ КРИВ, КОЙ ПРАВ, ТЕМАТА Е ЗА ОНЕЗИ КОИТО ДАДОХА ЖИВОТА СИ ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ, КОЙТО НИЕ ПРЕВЪРНАХМЕ В КЕНЕФ.