VIP_THX написа:Това със EAC я да подскочи някое пикче над 16-17 KHz - я не.
EAC е програма за сваляне на информацията от CD-Audio диск 1:1, със или без последваща компресия. При това НАЙ-ДОБРАТА до момента. Ако свалиш нещо с EAC до .wav и след това нямаш пикове над 16-17 KHz, това абсолютно еднозначно означава, че такива честоти не присъстват и в записа на CD-то.
Защо се налага използването на програми като EAC, а не си копираме аудио-траковете от CD-то като обикновени файлове? При създаването на Compact Disk Digital Audio (CDDA)-формата през 1980 г. персонални компютри не е имало, камо ли CD-устройства към тях. Механизмът за откриване и коригиране на грешки (поради издраскване на диска и т.н.) е предвиден да работи само на хардуерно ниво, т.е. компютърът по никакъв начин не може да разбере дали правилно или погрешно е прочел отделния сектор на диска, и ако е грешно - как да го коригира. Нещо повече - целият сектор е запълнен само с аудио-информация, липсва всякаква служебна такава, като например - пореден номер на сектор, начало/край на data-блок и т.н. Т.е., ако четем CD-то последователно (слушаме песен) прблеми няма, но ако за момент прекъснем да четем (например за да запишем информацията на хард-диска) и загубим синхронмзация, след това няма как да се ориентираме докъде сме стигнали и откъде да продължим с четенето...
EAC в такива случаи започва да чете малко назад, сравнява информацията от отделните сектори и след това "сглабя пъзела", при това чете по няколко пъти и при грешка в прочетеното статистически възстановява/извлича вярната информация (това разбира се работи само до определена, обикновено много тежка, степен на издраскване - след това откровено започва да си съчинява, но и винаги предупреждава за съчиненията). Накрая пресмята чек сумата на всеки извлечен трак и я сравнява с тази, записана в sub-channel-ите на диска, и така окончателно преценява дали 100% е прочело всичко правилно. Така че, ако не ти е дало "error reading track", "sync lost" и т.н., можеш да бъдеш 100% сигурен, че си прочел трака/диска правилно до последния бит.
След това компресията вече е друга бира... MP3 никога, ама НИКОГА не може да ти донесе качеството на оригинала. Виж FLAC и APE са компресии без загуба, подобни на ZIP, макар и основани на малко по-други принципи. Но общото между тях е, че след декомпресия получаваш дигитално 1:1 с оригинала, точно както ако zip-неш една страница текст и после го раз-zip-неш - в него няма да има нито една сбъркана буквичка. Затова и степента им на компресия е горе-долу еднаква и сравнително ниска - 2:1, максимум до 2.5:1. Скоро смятам да публикувам статия за това, за да разсея някои недоразумения по въпроса. Плюсът на такъв род компресии е, че спестяват (двойно) дисково място. Минусът е, че изискват активна декомпресия (хабят процесорно време, необходими са плъгини, няма достатъчно разработени хардуерни устройства за целта и т.н.).
Целта на психо-акустичната компресия е НЕ да ЗАПАЗВА честоти, а точно обратното - ДА ПРЕМАХВА честоти, които не можеш да чуеш. Така и само така могат да се постигнат степени на компресия 10:1 12:1... Какво можеш и какво не можеш да чуеш обаче са преценили сами и еднолично авторите на компресията. Пример: имаш една силна основна честота (пик) да речем на 5 KHz, а до него имаш друг пик на 5.01, който е с 16 dB по-тих. Авторите на компресията (след многобройни и много скъпи статистически изследвания, уж с помощта на слухари) са преценили, че втория пик не можеш да го чуеш и съотвено го режат... Друг пример - думва силно каса, и в следващите няколко msec ти "оглушаваш" за всичко останало - съответно се реже.
Не очаквай от MP3 да ти "пази" честотите - идеята при него е тъкмо обратната - да реже колкото се може повече честоти, които (се предполага че) не можеш да чуеш.