EmilRachev написа:Много скъпо удоволствие ли е?
Има ли някой запознат колко би струвала подобна услуга, като измерване, изработване и всичко останало?
Интересува ме много ориентировъчно...
Разгледай в раздел "Акустика".
Ето едно DIY-решение за около 4000 лв. (само за материалите + смяна на дограмата). Това помещение беше поканен да чуеш пролетта, още преди да започнеш да си изграждаш цялостната концепция по въпроса.
Независимо от някои изказани, меко казано резервирани мнения след постинга, резултатът от така направената обработка е потресаващо добър (всъщност един от най-добрите, които съм чувал въобще - независимо дали са правени от специалисти или от неспециалисти. След това направихме още 2 такива помещения, включително и моето). Но това е нещо, което действително трябва да се чуе, вместо да се приказва/пише за него. Който го чуе обикновено млъква, или пък започва "да носи от 9 кладенеца вода" как... "гроздето било кисело"...
(Виж примерно мението на Сашо Ташов - той не е специалист, но има уши, честен и безпристрастен е, и най-важното - наистина е чул помещението, преди да дава мнения и оценки.)
Най-простото нещо, което можеш да пробваш сам в борбата със стоящите вълни, и не изисква никакви допълнителни инвестиции, освен малко време, е следното:
Измерваш дължината и ширината на стаята точно в сантиметри (примерно 504 на 414 см.). Делиш тези разстояния на нечетни числа - 3, 5, 7, 9... и резултатите нанасяш в табличка (или си правиш чретеж - стаята като правоъгълник, а пресметнатите разстояния като хоризонтални и вертикални черти, нанесени върху нея). Върху всяка една от хоризонталните или вертикалните линии, там където се пресичат със съответните им перпендикулярни, можеш да разположиш хорните. Трябва акустичният им център, гледан отгоре (при теб вероятно е някъде отзад - на нивото на устите) да съвпада с избраните пресечни точки от графиката. И след това сядаш и започваш да слушаш, като мърдаш хорните с по няколко сантиметра напред/назад/наляво/надясно от пресметнатите точки.
Също е добре, ако имаш възможност, да разположиш хорните в близост до и с гръб към по-дългата стена на стаята, като разстоянието между тях да не е много голямо (примерно 2 - 2.50 м), за да се избегнат по този начин ранните отражения от страничните стени. При такова разположение хубавото е, че едната от стените, които ти се явяват странични, е обикновено с прозорец и съответно с пердета върху него, които абсорбират отраженията, а на другата е врата, която можеш да отвориш или тапицираш, и така отново (частично) да ги избегнеш/заглушиш. Зад слушателското място може да има лек абсорбер (китеник на стената), дифузер (някаква майстория от подобни на паркет смърчови дъсчици, наковани под различни ъгли върху елегантна дървена рамка, както е при Пешо Хараланов) или нещо друго.
Също така е добре двете ОТ и главата на слушателя да образуват равностранен, или поне равнобедрен доближаващ се до равностранен триъгълник. За оптимален резултат акустичните оси на говорителите трябва да сочат не точно към ушите на слушателя, а по на една педя встрани (защото майсторските стерео-записи се правят с два насочени микрофона, разположени на 15-16 инча един от друг...).