Защо се получава така? Представете си езеро с огледално гладка повърхност, в което хвърлите 2-3 камъчета на известно разстояние едно от друго. Около мястото, където е паднало всяко от тях се образуват кръгли вълнички, които се разширяват свободно във всички посоки. Когото вълничките от едно камъче достигнат вълничките от друго се образува интересна картина от върхове и падове. Именно тези взаимодействия при звуковите вълни носят пространствената информация до слушателя, създавайки истинска триизмерна холограма (сцена, с дълбочина, въздух…). А сега си представете, че около мястото където са цопнали камъчетете предварително сте поставили ограждения от някакви твърди плоскости, пресичащи водната повърхност. Сега вълничките не се разпространяват свободно, отразяват се многократно в плоскостите, взаимодействат си помежду си, модулират се и се погасяват една друга, в резултат на което се образува истинска звукова каша… Да чуем нещо в такава каша си е истински подвиг, а да го чуем правилно е непосилна задача, която дори въображението ни е безсилно да реши.
Какво можем да направим за да подобрим нещата? Има 3 основни варианта:
- да махнем ограждащите плоскости, т.е. да слушаме музика на открито – не е особено практично, особено в студено или дъждовно време
- да слушаме при много ниски нива (много тихо) и в близост до ОТ – тогава силата на отразените от стените вълни е толкова малка, че е под чуваемия праг и може да се пренебрегне;
- да придадем на стените (включително на пода и на тавана) такива свойства, че те да поглъщат в максимална степен всички достигнали до тях звукови вълни;
Представям ви един относително бюджетен DIY-проект на моя приятел и съсед Даниел Доцов, даващ превъзходни резултати. Тук ще подчертая, че става дума за почти пълна звукоизолация на помещението, а не само за частично акустическо третиране. Т.е., за целта се използва отделна стая, посветена само на слушането на музика (и евнтуално Home Theater), която не може да се използва примерно като хол, спалня или кухня.
Ще започнем от тавана, който е с окачен монтаж. Особеното е, че носещото скеле е монтирано само на тавана и никъде няма връзка към страничните стени. Представлява пана от пресована звукоизолационна каменна вата, над които (до бетонната плоча на “истинския” таван) има 20 см. минерална вата.
Окаченият таван свършва на 10-15 см. от всяка от страничните стени. В това свободно пространство са монтирани 2 реда корнизи, на които са окачени също два реда дълги до земята силно нагънати завеси (с обща дължина над 80 метра). Материалът, от който са изработени е с анти-електростатични свойства (за да не събира прах) и е подобен на плюш. Този материал, заедно със силно нагънатите завеси поглъща много добре средните и високи аудио-честоти.
Зад завесите има хелмхолцови резонатори, които представляват квадратни пана 50х50 см., състоят се от 2 успоредни надупчени дървени плоскости с вата или дунапрен около и между тях, и тапицирани с плат. Сандвичът от двете плоскости е монтиран на известно разстояние от стената (0.5 – 1 см.). Тези резонатори поглъщат ниските честоти резонирайки и превръщайки ги в топлина. Задължителни са за изкарване на какъвто и да е бас, и са незаменими за изкарването на хубав такъв. Резонаторите са разположени шахматно по всички странични стени.
В пространството около резонаторите е поставен дунапрен с приблизително тяхната дебелина, който поглъщат в честотната област между резонаторите и завесите.
Прозорците са от ПВЦ-дограма и звукоизолационен стъклопакет (двете стъкла са примерно с дебелини 4 и 5 или 3 и 5 мм.). Запълването на стъклопакета с аргон е допълнителен плюс, особено ако стаята гледа към шумна улица или детска площадка.
Подът е покрит със звукоизолационен и анти-електростатичен мокет, който лесно се почиства с прахосмукачка.
Мебелите (както и всичко в стаята – прозорци, врата…) са разположени симетрично, като са покрити с меки и пухкави покривала, които също в максимална степен поглъщат звуковите вълни.
Когато човек влиза в стаята за първи път мигом бива смазан от силата на тишината. Обикновено неволно повишава тон, за да чува “нормално” собствения си глас. С две думи – трябва му известен период на адаптация. Стаята решава редица наболели проблеми, като например постоянните оплаквания от съседи заради силна музика, както и отървава от тътена на техните чалга-купони. Освен това се оказва, че звуковата изолация се явява и топлоизолация, което спасява от жеги в горещите летни дни, а през зимата единственото отопление е работещата аудио-техника
И всичко това за едно единствено (но какво!) нещо. Когато поставиш диска в плейъра пред тебе се разкрива необятна сцена, толкова детайлна, с чисти и несмущавани от нищо звуци. Басът е много, стегнат е и детайлен. Средите са чисти и без нескончаеми отзвучавания заради отраженията в стените. Високите са кристални и са локализирани във всевъзможни точки от пространството (т.е. там, където им е мястото според звуко-режисьора).
Пожелавам на всички, които са решили сериозно да се занимават с аудио и слушане на музика да се замислят сериозно и да предприемат стъпки поне в посока доближаване към направеното от Дани. В такива условия може да се чуе дори как обръщането на един кабел, смяната на един кондензатор или развиването на няколко намотки от дадена бобина съответно “отваря” или “затваря” звуковата картина, променя честотните й характеристики, детайлизира или замазва звуковия образ.
. Не знам дали е удачна стаята, но със сигурност е пъто по-добра от всички необработени. Благодаря за идеите!
Подтискане на собствените резонанси на помещението ли 
се опитва да апроксимира условията, но "алгоритъма" се изработва специфично и бавно, като в крайна сметка усещанията от възприятието не са очакваните. 