BGAUDIO.ORG Audio Portal

Преди време в този раздел имаше тема за слушалков усилвател с полеви транзистори. Помня я, защото нищо не си харесах от нея и затова реших да започна направата на слушалковия си усилвател от празен лист.
Получи се това.



Всъщност схемата е толкова опростена, че претенциите за каквато и да е оригиналност са просто смешни - та това е просто един MOS транзистор в схема общ сорс. Естествено трябва да се вземе в предвид работния режим на транзистора и преднапрежението на гейта, както и нуждата от разделителни капацитети на входа и изхода.
За жалост, схемата и списъкът с елементите са единствените неща, които се помещават на компютъра ми - всички сметки, записки и замервания останаха в Стара Загора. Затова не мога да дам много подробна информация относно усилвателя и ще се огранича на най-общото.
- Сорсовият резистор R4 се явява локална обратна връзка - чрез промяна на стойността му може да се променя усилването в малки граници. Трябва да се има в предвид, че заедно с това се променя и тока на покой.
- Стойността на R1 може и да се увеличи, ако се ползва транзистор с по-малък входен капацитет. Аз ползвах IRF620 - 3,3k са съобразени именно с него. Дори да бях успял да намеря IRF610 щях да запазя стойността същата.
- Всички резистори са четвъртватови, R4 е едноватов.
- Всички кондензатори са с пробивно напрежение 50V.
- Добре е С1 и С2 да са сребърно танталови. Тогава няма нужда от полипропиленовия байпас.
- Захранващото напрежение е 18V. Трябва да е добре филтрирано, тъй като схемата е доста чувствителна към шумове в захранването. При мен захранването е отделено на 1м от останалата част. Идеята беше за П-филтър и стабилизация, но поради недостиг на време в момента П-филтърът липсва (това е третата ми задача щом се върна в Стара Загора). Двата канала се захранват поотделно ( само първичната на трафа е обща, като всяка "половинка" е oразмерена за 0.75А.

И набързо впечатленията ми от звука.
Когато реших да правя усилвателя, за мен това беше по-скоро проба. Затова и бях толкова изненадан, когато успя да надпее, и то с много, слушалковия усилвател в усилвателната ми система Tehnics SU-VZ320 (изпълнен е с някакъв четири стъпален интеграл от NEC, две стъпала са пуш-пул). Операционния усилвател със сигурност имаше по-силни баси, но някак си глухи, притъпени и размазани. В средите и високите просто няма място за сравнение. Еднотактника също показа по-разгърната звукова картина и отчетливост на детайлите. Баща ми също определи звука като по-широк.

И най-странното ми преживяване с него.
Още в началото имах идея да захранвам и малки осемомови колонки с него, затова и избрах ненужно голям за един слушалков усилвател ток на покой. Миналата седмица най-накрая се сдобих с въпросните колонки, който ще са ми компютърните колонки за известно време и със сигурност винаги ще са с мен в планината. Съквартиранта ми беше страшно изненадан, че тази комбинация звучи по-добре от неговите активни колонки. Аз също не очаквах чак такива резултати.

Като следствие вече съм твърдо за възможно най-опростените еднотактни Клас А усилватели - плитки или никакви ООБ, две стъпала максимум.

Промяна (28.09.2008): Има променени стойности по схемата. В този си вид може да се ползва само с IRF910.

http://img.data.bg/i.php?show=670605&ctrl_id=q0f714#img

Това пък си скалъпих аз и останах изумен от резултата.Пробвай!

Благодаря проявения интерес, както и за това, че специално за случая си решил да споделиш една от своите разработки.

Чудя се кое точно ти дава право на безсмислени и плоски подигравки.
Може би факта, че си написъл почти три пъти повече мнения от мен. Или бог знае какво... Това не ме интересува.

И тъй като процедирам по-различно от повечето хора ще опитам да ти разясня причините за използването крушката - от странната ти схема оставам с впечатлението, че именно тя те е смутила и е предизвикала тази подигравка.
Принципно на мястото на крушката се поставя дрейнов резистор. Към него има две протеворечиви изисквания - от една страна трябва да има голямо съпротивление, за да има стъпалото голям коефициент на усилвване по напрежение, от друга страна трябва да е с малко съпротивление, за да не ограничава прекомерно тока на покой. Тези изисквания са изпълнени най-добре от генератор на ток - в може би 80% от случаите полупроводниковите стъпала са натоварени именно с генератори на ток.
В случая не ми трябва голямо усилване по напрежение, но все пак не искам и да е прекалено малко. Затова избрах варианта с крушката - съпротивлението й се изменя спрямо температурата на жичката (висока температура - голямо съпротивление и обратно). Ако самата жичка нямаше термична инертност и можеше да изменя температурата си в достатъчно широки ганици, крушката щеше да се държи като генератор на ток. Но в случая, заради термичната инертност, описаното влияние силно намалява с увеличаване на честотата.

Може би трябва да се замислиш и над факта, че постове с подигравки, колкото и остроумни да са, са излишни и заемат сървърно място, което може да се ползва и от нещо наистина стойностно. Заедно с множеството шеги, хули и ругатни в този форум има побликувани и наистина стойностни мнения и идеи. Нека не ги зариваме с глупости.

Абе момче,аз не ти се подигравам. Да не мислиш така заради емотикона дето даже не знам какво означава,просто ми хареса в случая.Далече съм от мисълта да се подигравам на сериозните хора от форума.
А колкото до крушката и аз съм я ползвал,ползвал съм и дросели и сума ти други неща.Нищо за подигравка не виждам.Продължавай в същия дух

Вместо нелинейната крушка в някои случаи може да се използва дросел или изходен траф.

npn написа:Абе момче,аз не ти се подигравам. Да не мислиш така заради емотикона дето даже не знам какво означава,просто ми хареса в случая.

Тогава ти дължа извинение за острата си реакция.

Сега да обсъдим и твоята идея.


Ползването на съставен транзистор е единствения начин схемата да бъде изпълнена с биполярни транзистори - във всички други случай усилването по ток ще е много малко и източника ще се сблъсква със сравнително голям товар. Схема ОЕ се избира по същата причина като избора на ОС в моята схема.
Това, което ме накара да помисля поста ти за шега е колекторния резистор. 4Ω са просто прекалено малко, за да се получи приемливо усилване по напрежение. А и ще товари транзистора много по ток.
Крушката, която аз ползвам в загряло състояние е някъде към 34Ω (по спомен...). Знам, че се различава от даденото в списъка с елементи, но крушката я продаваха като такава. Пък и аз си първоначално избрах няколко различни вида и правих замерванията вкъщи. След като избрах, от кой вид ще е, отидох в магазина и си подбрах две двойки. Много ми се смяха, ама хич не ми дреме за мнението им.
Причината да се спра на MOS транзистор е точно огромното усилване по-ток на този вид устройство. Допълнително към това е и по-голямата близкост на предавателните характеристики на полевите транзистори до пентодите в сравнение с биполярните транзистори (там май само за разлики може да се говори). Оптималния вариант щеше да е с JFET, ама са доста оскъдни запасите от този вид транзистори в Стара Загора.


Правилно е отбелязано, че крушката предизвиква нелинейности, но на мен ми допадна и за това не преминах към по-линейния вариант (генератор на ток). Според мен е напълно приемливо

Вярно е, че 4ома не са много,но може и повечко да се сложат.Всъщност като правих опитите, просто движих проводника от колекторите по дължината на реотана.
А по въпроса за товаренето на транзистора,ами нали искаме клас А за по-голяма линейност.

npn написа:А по въпроса за товаренето на транзистора,ами нали искаме клас А за по-голяма линейност.

Така е - колкото по-голям ток на покой, толкова по-дълбоко в клас А. Работната точка преминава в линейната част от входната характеристика на транзистора. Но идва момент когато този ток създава проблеми на полупроводника. В случая за мен големия недостиг от нискоомовия емитерен резистор е ниското усилване по напрежение - под 1. Плюс в случая е пониженото изходно съпротивление, но щом ще се хранят слушалки може би е излишно.
Добавянето на емитерен резистор в случая ще е плюс. Естествено трябва да се увеличи и колекторния резистор, за да се запази желаното усилване.

Генератор на ток на мястото на лампата?

До голяма степен - да.



Така изглежда новата версия... Доста се промени май.
Тока през генератора се модулира от изходния сигнал - също като в усилвателите Aleph на Нелсън Пас. преднапрежението на гейта на изходния транзистор се осигурява от входното стъпало, което дава възможност за премахване на входния капацитет и ООВ формирана от R1 и R5 в оригиналната схема.
Още не съм мислил сериозно какви входни транзистори да ползвам и е много вероятно захранващото напрежение да е различно от това на изходното стъпало. Но това по-късно, засега ще се наложи да остане на заден план.

Първата схема ми харесва повече.

Ето какво си мисля по схемата:
1. Генераторът на ток "Алеф" се използва за повишаване на КПД-то. В случая е излишен (по-добре е да не се модулира).
2. По-добре захранването на входното стъпало да си е с отделен стабилизатор.

Не може ли да чертаеш схемите с черно върху бял фон?
Много по-четливи ще са!

При товар по постоянен ток на общ сорс - генератор на ток и липса на обща обратна връзка (локалната в сорса малко оправя нещата), стават едни лоши работи... освен ако не си предвидил термокомпенсация!

По-добре е без стабилизация.. с отделни CLC-та. Едно малко дроселче с индуктивност няколко хенри за драйверната част и едно, знам ли и аз какво, за на края.. Токовият генератор донякъде оправя мрежовия фон, така че може и с по-малък дросел по захранването.

dimithehunt, като гледам все по-прости и по-добре звучащи схеми предлагаш... Светиш ли си вечер?

Избрах генератора на ток "Алеф" с надеждата да настроя модулирания ток (разликата спрямо постоянния при липса на входен сигнал) да е около половината от тока през товара - тоест да намаля промяната на тока през усилвателния елемент наполовина. "Звуковата" полза от това намалява с увеличаване на честотата, но аз ще се радвам и на подобрение само в баса и средите. КПДто (от Грийнпийс да ме извиняват за изказването) в случая не е важно. в крайна сметка винаги мога да махна кондензатора и съпротивлението отговорни за модулацията.

За термостабилизация на раборната точка не съм мислил, тоест надявам се да се спрая и без такава. По скоро имах идеята, чрез подбор на елементи и правилна топология (това е просто "скица" на крайния резултат) да постигна компенсация между изместването на работните точки на двете стъпала. По този въпрос почти не съм мислил и в момента изобщо нямам идея до каква степен това е реализируемо.

За захранването, както вече споменах, е почти сигуно, че ще е различно за двете стъпала. П-филтърът е задължителен, стабилизация според нуждите.

И по двата отбелязани проблема трябва да се мисли активно, да се сглоби прототип и да се измери.Но за жалост в момента се занимавам с друг проект, за който също не ми остава почти никакво време. А този ще трябва да почака още известно време в настоящия си вид. Ако някой има идеи, ще съм повече от радостен да ги обсъдим.