След 3 месеца четене на противоречиви ревюта, потребителски мнения, форуми и дейташийти се насочих към няколко модела тонколони - избрах ги за опорна точка заради това, че са най-определящи за качеството на звука а и най-капризни в системата - според избора им силно варират изискванията към усилвателя. Целта беше ясна и точна - възможно най-голяма чувствителност и контрол, за да отпадне нуждата от голяма мощност на усилвателя и на дневен ред да остане единствено предпочитаното звучене. Започна обиколката по магазините и за да не изпадам в подробности само ще кажа, че се сблъсках с някои странни търговски подходи и очаквания - например да предплатя 30% от цената на колони за 2000 лв за да ми ги внесат в България - т.е. БЕЗ ДА СЪМ ГИ ЧУЛ.
След още няколко разочароващи и доста скъпи предложения почти се бях обезсърчил. И тогава чрез колежка се свързах с Владо ДГД, който ми предложи да послушаме CapriHorn-ите у Ручо - макар и да бях чел статии за основните положения и теми във форума за различни модели, не бях слушал хорни до сега и се потготвих да чуя нещо различно без да подскачам илзишно от възторг. Потготвих си CD с музика, която често слушам и имам добри записи (или оригинални или в най-лошия вариант на .flac) и заминах. След 1 година работа в озвучителна сфера, няколко години домашни експерименти на тема транзисторни усилватели и прости озвучителни тела, 2-3 месеца четене/търсене и няколко седмици обикаляне направих избора си за 3 часа - с CapriHorn-ите и първоначално с лампов, но в последствие предимно на транзисторен усилвател (за сега към това имах възможност да се насоча и следователно това слушах) се разходихме в най-различни стилове (моето CD влезе в доста ограничена употреба) - 8 инчовите Фостекс-и се размърдаха сериозно едва когато Ручо изтормози съседите с малко електроника, а през цялото останало време стрелките на усилвателя се движеха между 2-3 и най-много 10-15 вата, а басовия говорител постигаше необходимото ниво със едва забележими трептения - не че сме слушали тихо - просто явно това беше достатъчно. След кратка равносметка на това, което бях срещнал до тук изборът не ми изглеждаше много труден - до сега хорните са ме притеснявали с размера и цената си, но тези са с габаритите на съвсем стандартен флорстендер, чувсвителността им от 90-91 db звучат някак като 95-96 db на заводските (хмммм), а това, че са правени с мерак се забелязва още преди да са засвирили. На следващия ден заспаха у нас. Винаги ми е странно когато става въпрос за звук да се коментира дизайна, но просто ще е неуважение към блестящата работа на Владо да не отбележа перфектната изработка.
За усилвателя е излишно да пиша илзлияния - Musical Fidelity A1-X - 30 ватов транзисторен клас А усилвател (една практична алтернатива на скъпото парно - в рамките на шегата) - горе долу май ми е връстник. Кабелите са също от Ручо - Neotech Bass Control. Сега ми остава подходящ интерконект и един хубав ДАК със качествени чипове и някой друг S/PDIF вход, за да мога да слушам добър звук от компютъра или сторидж сървър без да минавам през смотаните саунд карти. За момента ДАК-а на Fenkiller ще държи фронта.
Ето и няколко снимки:
Поне в къщи.