Истински бисер

[Anonymous]

ПОСЛЕДЕН УРОК

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.

Бях все зает,началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния ми гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

Неведоми са божиите пътища за бедните учители!?

[Borislav Stankov]

[G-man]

[Steliyan Stoyanov]

Аз не мисля, че това е бисер. Кара ни да се замислим сериозно върху живота и ценностите ни.

[DJ Popa]

Не е никакъв бисер това стихотворение. Всъщност е една много драматична творба, въпреки че стилът на писане е доста "лек". Определено успява да предизвика емоция и размисъл. Всъщност не поетичната му страна е ценното, а мислите, които предизвиква.

[Anonymous]

Още един истински бисер - разказ на американка:

Преди много години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд", се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :
— Да, щом това ще спаси Лайза.
Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас:
— Веднага ли ще започна да умирам?
Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва да даде на сестра си всичката си кръв.

[G-man]

Леле, това ме разчувства страшно много.......колко са невинни дечицата само