BGAUDIO.ORG Audio Portal

asen_v_k написа: Кое според вас е златната среда?

Да не ги ползваш

Това, което гледаш в техническата документация, са честотите, на които се измерва усилването/затихването на ниските/високите честоти. Те нямат нищо общо с честотите на срез на въпросните тонкоректори.
На въпроса "необходим ли е въобще тонкоректор в една качествена аудиосистема" Нанко вече отговори еднозначно.

Ако тонкорекцията е неизбежна (а аз не се сещам за вариант да е, при качествена система и обработено помещение), по-добре използвай графичен многолентов еквалайзер. Простият тонкоректор с НЧ "врътка" и ВЧ "врътка" е най-голямата глупост, раждана под слънцето, защото и Господ не може да каже без прецизно измерване, кои са ти проблемните честоти с пад, които трябва да бъдат коригирани. При многолентов еквалайзер имаш възможности за прецизен слухов или базиран на реално измерване на дефектите на помещението експеримент, като коригираш само нужните честоти, а не "всичко под 200 херца" или "всичко над 10 килохерца"

Ако толкова ти трябва тонкоректор си го направи параметричен, да може да си променяш и честотите и затихването.

asen_v_k написа: Проверих го няколко пъти - точно за тонкоректора става въпрос и за дълбочината на корекция има и затихването но е в друг диапазион.

Очевидно трябва още малко обяснение.
Ето характеристиката на един стандартен тонкоректор.



Виждаме, че единственият, диапазон, на който корекцията не действа, е този около 1KHz. Това, което променяме при въртене на потенциометъра, е стръмността на филтъра.

Това е корекцията на един 5-лентов еквалайзер.



При него вече можем да говорим за честоти на настройка на всяка от лентите за корекция. При параметричния еквалайзер те не са фиксирани, а могат да се задават.

За "неизбежната" тонкорекция :

Не можах да те разбера, но както и да е.
Ако става дума само за тонкомпенсация (loudness), тогава тонкоректорът пак не е решение, защото когато вдигнем нивото, басът ще дойде в повече и ще дразни. По-добре тогава да си е направо loudness, който все пак да може да се изключва. Много усилватели го имат като опция, а при някои се регулира и дълбочината на корекцията.

Не ти трябва операционен.
Нужно е единствено потенциометър с извод(и) за лоуднес.

Между другото малко извън точната тема, но нали при различни звукови налягания АЧХ на възприятие на човешкото ухо е различна, и точно при ниски нива на звука, не сме толкова чувствителни към басовите и високочестотните трептения, така както към средночестотния диапазон. В тоя ред на мисли, тонкоректорът не е чак толкова голяма гкупост - защо да не си изгладим нашето криво АЧХ в някои случаи. Разбира се това е само теоретично. Всички знаем, че хубавите системи нямат нужда от такива неща и звучат чудесно без корекции. А, тонкоректори с дълбочина +/-12 и нагоре децибела е ненужна щуротия за който и да е. Но все пак според мен тонкоректорът е решение в определени случай даващ шанс да се пооправи АЧХ на колоните, усилвателя или просто на уШото ни

Това с по - ниското слабото възприятие на никите честоти при ниски нива е едно голямо недоразумение. Наистина се наблюдава такова нещо, но то е на ниво слухов орган (ухо) и дава по-слаба възбудимост на нервните окончания. До сега, обаче, не се е родил човек, който да слуша с ушите. Те са само рецептор. Слуха е функция на мозъка и точно там става компенсацията на този недостатък. Иначе какво да правим когато отидем на симфоничен концерт и там няма как да влючим Loudness на оркестъра когато свири по-тихо.

По голяма част от слушането, както и почти цялото виждане се случва в мозъка, а не в рецептори (уши и очи). В много книги за аудио, изложението започва като се обяснява за устройството на ухото, ама никъде не се казва какво става после със звука. Защо например когато е тъмно по-добре се слуша музика и тя звучи по-богато и детайлно. Или защо в дискотеките трябва да има и светлинни ефекти, а не само джангър. Или пък защо са необходими свуковите ефекти в киното, фоновата музика (която исторически е още от нямото кино) и други подони. Някак повечето хора изтърват този аспект на нещата.