Поредниятб еднотактен клас А
Публикувано на: Съб Юли 19, 2008 4:18 pm
Изходна мощност - 9-10 Вата при 4 ома.
(може да се преоразмери за 6 и 8 ома)
Усилвателят е класически - двуполярно напрежение,
двустъпална схема, ООВ, като последната е достатъчно плитка,
усилвателя има коефициент на усилване 30-40 без нея.
Входните транзистори се подбират с еднакъв дрейнов ток.
Обикновено от 8-10 броя излизат поне 2 читави двойки.
Включват се гейт-сорс накъсо, в дрейна се подава -9-10V
(от батерийка примерно) през последователно включен милиамперметър.
Плюс-а се подава на сорса и гейта.
Отчитат се стойностите, отделят се тия, с дрейнов ток 8-9 мА и се правят
диференциални двойки с възможно най близки параметри.
Измерва се по същият способ (само с оммер!) съпротивлението
на каналите, подбират се тия с по малко съпротивление.
Обикновено еднаквите като съпротивление на канала транзистори
имат и еднакъв максимален дрейнов ток.
Радиаторите трябва да са съобразени с разсейваната мощност от крайните
транзистори, в случая около 33 вата за всеки един от тях.
Особено внимание трябва да се обърне на захранващите дросели.
Използва се проводник с диаметър поне 1.5 мм, както и
подходящо оразмерен магнитопровод (8-10 кв. см) с въздушна междина.
С тримера се настройва падът на напрежение върху двата резистора
в сорсовете на диференциалните транзистори да е приблизително еднакъв.
Преди първоначалното пускане тримера се наглася така,
че общото съпротивление, заедно с последователно включения резистор
да е около 900-950 ома.
Разделителните кондензатори в ОВ могат да бъдат и други,
както и един неполярен - 1-2µF, въпрос на вкус,
лично на мен ми харесва с такива.
Предвид малкото части, може да се използва универсална платка или
обемен монтаж.
(може да се преоразмери за 6 и 8 ома)
Усилвателят е класически - двуполярно напрежение,
двустъпална схема, ООВ, като последната е достатъчно плитка,
усилвателя има коефициент на усилване 30-40 без нея.
Входните транзистори се подбират с еднакъв дрейнов ток.
Обикновено от 8-10 броя излизат поне 2 читави двойки.
Включват се гейт-сорс накъсо, в дрейна се подава -9-10V
(от батерийка примерно) през последователно включен милиамперметър.
Плюс-а се подава на сорса и гейта.
Отчитат се стойностите, отделят се тия, с дрейнов ток 8-9 мА и се правят
диференциални двойки с възможно най близки параметри.
Измерва се по същият способ (само с оммер!) съпротивлението
на каналите, подбират се тия с по малко съпротивление.
Обикновено еднаквите като съпротивление на канала транзистори
имат и еднакъв максимален дрейнов ток.
Радиаторите трябва да са съобразени с разсейваната мощност от крайните
транзистори, в случая около 33 вата за всеки един от тях.
Особено внимание трябва да се обърне на захранващите дросели.
Използва се проводник с диаметър поне 1.5 мм, както и
подходящо оразмерен магнитопровод (8-10 кв. см) с въздушна междина.
С тримера се настройва падът на напрежение върху двата резистора
в сорсовете на диференциалните транзистори да е приблизително еднакъв.
Преди първоначалното пускане тримера се наглася така,
че общото съпротивление, заедно с последователно включения резистор
да е около 900-950 ома.
Разделителните кондензатори в ОВ могат да бъдат и други,
както и един неполярен - 1-2µF, въпрос на вкус,
лично на мен ми харесва с такива.
Предвид малкото части, може да се използва универсална платка или
обемен монтаж.
сега се уча 
иначе Мерси