lozef написа:...Полеваците са като лампите ,всеки си свири по своему и по трудно се постига повторяемост...
Именно!
Това е интригата - 389 и 109 имат известна агресия, докато 184 дори да е пак толкова стръмен свири по благо, същото е и с 301, но не му стига душица, лабав е и е краен вариант когато няма друго под ръка.
Серията BF245, J серията на Vishay/ON са по зле, нямат свирня просто.
Тошиба си разбират от работата, не случайно техните полеваци са едни от най добрите. Говорим за такива с pn преход а не с изолиран гейт, демек мосфети.
После всички реват за пустия му входен капацитет... е, извинявайте, ама ако мислите, че с предно стъпало, работещо в микроамперен режим ще стане...аз пускам по 10-12мА ток на диференциалния.
А това, че Нелсън Пас ползва транзистори на интернешънъл ректифайър с входен от порядъка на 1.5-2нФ си е негов избор и не е задължително да го споделям и аз

После колко стъпала ще трябва да сложа с биполяри, за да докарам работата на същото положение?
Двустъпален клас А с биполяри, диференциален на входа, без кондензатори, токово огледало и серво е мишън импосибъл, освен ако диференциалния не е с транзистори в корпус то-220 и източника на сигнал да е в състояние да дава люти токове, а потенциометъра за усилване всъщност да е реостат...
Пак такъв биполярен усилвател с дълбочина на обратната връзка от порядъка на 12-13дБ за целия честотен диапазон е ТРУДНО осъществимо дело...