BGAUDIO.ORG Audio Portal

Какво ли може да се очаква от Майк Олдфийлд 34 години и 28 албума след Tubular Bells?
45 минути симфонична музика, вдъхновена от стара идея за звука във вселената - Musica Universalis.



Като казвам симфонична музика имам в предвид точно това - за разлика от предишните, в този албум (въпреки, че е по-правилно да го наричам творба) Олдфийлд свири само на класическа китара и пияно, а идеята му за класическа музика е осъществена от симфоничен оркестър.
Откакто за първи път чух Mont St. Michel от Voyager, се питам защо този човек не направи "класическа музика в модерното време". Е, вече го направи.

Очакванията ми са наистина големи - ще изпитам същото онова чувство, което ме обзема всеки път, когато слушам музика с минимално участие на сложните, съвременни "музикални инструменти". Вярно, един истински творец може да накара и синтезатора да свири, но за мен в "примитивните инструменти" винаги е имало и още някаква магия.

магията на музиката на се интересува от инструменти

Прав си. Майка ми казва, че още като бебе съм обръщал голямо внимание на Jean Michel Jarre, който композира и изпълнява изцяло електронна музика. И все още ми е сред любимите изпълнители.

Но направи сметка каква част от музиката, която слушаш, е напълно синтезирана и каква част е симфонична, джазова или за кратко не-изцяло изпълнена със синтезатори.
При мен това е сравнително малка част. Затова и изразих предпочитанието си към старите инструменти.