BGAUDIO.ORG Audio Portal

Вчера се рових из дисковете ми и открих, че имам 2 диска от зората на дискостроенето

Philip Glass - Glassworks, CBS 1982, дискът е правен в Japan от Sony

Ferenz List - Organ Works, Hungaroton 1985, дискът е правен в Japan от Sanyo

И двата диска са 3 пъти по-тежки от съвременен диск, с абсолютно прецизно рефлексно покритие и пластмаса без шупли. Пътечките са видими с просто око, почти като на винил!

Като звуково качество са абсолютно аудиофилски, без да претендират да са такива - явно през първата половина на 80-те дисковете са се правили както трябва (и може би единствено в Japan!) преди на някоя умна кратуна да му хрумне да въведе HDCD кодирането и SACD/DVD-A стандартите

Някой притежава ли нещо по-дърто от тези дискове? Интересно ми е дали пак е японско производство.

Еврика!

Вкъщи имам една пластина купувана в зората на CD-R устройствата за компютри и произведена от Verbatim. Интересното е че има черти много сходни с тези които описваш ти. Дебела и тежка подложка Структурата на записа е доста интересна и направо си се виждат пътечките, въпреки че съдържанието не е музикално. Записвана е на ЦД записвачка Panasonic на 2х скорст Очевидно процесите на "модернизация и усъваршенстване" имат деградиращ ефект върху почти всички области от електрониката

Все пак Made in Japan си остава синоним на качество!!!
Слушал съм оригинален японски диск на Пинк Флойд "Wish you were here", беше някаква лимитирана серия - просто страхотно!!!
За съжаление диска не е мой, а как бих искал да го имам във фонотеката си.
Между другото бях се сдобил преди време с един оригинален диск на Дойче Грамофон с класика, не помня какво точно и действително той е някак си по-масивен от сегашните ширпотреби и самата пластмаса е много хомогенна, при подходящо осветление и ъгъл на гледане идеално се виждат паузите между отделните парчета като по-тъмни ивици. Всъщност това е така при маняшките лейбъли, напр. ЕСМ.

Абе грешка, не е гост, аз съм...

Да, имам го този диск. Не е МР3

Markoff написа:Имам три диска на Tom Waits от тези времена. Blue Valentine е от 1978...

А сигурен ли си че това не е датата на пускане на албума? Щото датата на релийс на ЦД версията май е 15.05.1990г. ?

^
Преди време фирмите продаваха качество, сега продават лайфстайл. Така че бюджета отива към дизайнерските бюра, вместо към лабораториите. И като сложим на това и "жълтия фактор", нормално е фирмите да се стремят да понижат цените, икономисвайки от качеството...
.... за съжаление...

Аз имам същото издание на Glassworks, но чак след като прочетох този пост обърнах внимание колко е старо. Качеството наистина е впечатляващо.
Като поразрових намерих още интересни неща - Hungarian Dances на Hungarton, произведен 1985 от Denon, Nippon Columbia, Japan - един от референтните ми дискове.
Kate Bush - The Dreaming - EMI Records 1982, England
Yello - You Gotta Say Yes - Vertigo/Phonogram 1983, West Germany
Peter Gabriel 4 - Charisma records 1984, made in England
David Sylvian - Brilliant Trees - 1984, Virgin, UK
Talking Heads - Little Creatures - EMI Records 1985, England...
Изброените дискове съм сравнявал с по-нови издания. Разликата е напълно доловима и е в полза на старите. За ремастърите въобще да не говорим - там "майсторството" се най-често се изчерпва с вдигане на нивото на записа. Очевидно по-качествен звук означава по-силен.

10x Ручо!

Явно наистина цялата първа серия на Hungaroton е правена в Япония! Което ще ме накара да потърся и други техни издания. Предполагам по това време е имало само 5-6 поточни линии в целия свят - Япония, Англия и вероятно Щатите. Германците почват да правят дискове след 1985 май...

А нашето ДЗУ от коя година е? Спомням си първите български CDs с какви странни проблеми бяха - най-често се разминаваха индексите на траковете и рядко уцелваха пузите

velinski написа:10x Ручо!

Явно наистина цялата първа серия на Hungaroton е правена в Япония! Което ще ме накара да потърся и други техни издания. Предполагам по това време е имало само 5-6 поточни линии в целия свят - Япония, Англия и вероятно Щатите. Германците почват да правят дискове след 1985 май...

А нашето ДЗУ от коя година е? Спомням си първите български CDs с какви странни проблеми бяха - най-често се разминаваха индексите на траковете и рядко уцелваха пузите

От 1989 г. /пак на болния въпрос/. Не сме записвали, а само реплицирали СД-та!! Всичко, Велине, за което повдигаш въпрос пристигаше от клиента, който даваше поръчката и носителя....разминаване в индексите на пътечките и др., всичко е в носителя!! Всичко от носителя се прехвърля
на матрица в Мастеринга и следва шприцвано копие. Какво е съдържанието на СД-то не ни интересуваше. Грешките в носителя
се възприемат за вярна информация при създаването на матрицата!
Правили сме много СД-та с видими пътечки! /това зависи от носителя/!
Ако някой не харесва качеството на записа в СД-то, то претенциите
най-правилно да бъдат към издателя, а не производителя! А тогава
производството се разрастваше и директивата беше да не се връщат
клиенти, независимо от носителите, които представяха! И куцо и сакато
се юрна да поръчва, защото далаверата им беше голяма от продажбата
Най-вече софиянци поръчваха....
А с видими пътечки имам куп СД-та. Просто даваха ни качествено СД
и трябваше само да го повторим без проблем...качеството е абс. същото- не като при магн. ленти....