Котките в Музикалния театър
Публикувано на: Вто Мар 17, 2009 1:40 am
Голямо разочарование.
Според мен, спектакълът беше катастрофален. Ясно е, че нивото и в световен мащаб е паднало, но би трябвало да не важи с пълна сила за този жанр - МЮЗИКЪЛ - който се явява синкретично съвременно изкуство от музика, театър и танц/балет. Не е достатъчно да има осветление, декор и сценични костюми. А като казвам костюм - този мюзикъл в настоящия си БГ-вариант спокойно може да носи името ЧАТАЛИТЕ! Толкова много женски чатали, неестетично поднесени в подчертаващи ги отвратителни костюми - майо, тук-там спукани по шевовете и като че онези, за които беше отредена роля на бяла котка, се бяха наговорили да си обуят черни прашки - като за капак!!!
Хорът - отляво на сцената - жени, отдясно - мъже - ретардация към леко западналите обредните домове, които и до днес предлагат сватбена церемония в присъствието на анемична сбирка от паркинсонови лентяи, за които свободното време е основен ангажимент и ей така, за да избягат от еднообразието - отиват да изплюят по едно "Слава, слава, на тебе народе наш...."
Костюмите - за тях вече споменах... ЧАТАЛИТЕ изчерпва темата
Балета и танците - смутително отсъствие на синхрон! Котките, както и хората имали характери и качества, които ги отличават една от друга и затова режисьорът е решил да пречупи котешкото през чисто човешкото. Аз питам само - режисьора и хореографа говорят ли си? (освен че са роднини!)
Пеене, ансамбли, солови партии - КОШМАР! Извинявайте, ама ние нямаме 2000 музикални театъра! Не е възможно да пеят толкова фалшиво! Или по-скоро - изобщо да не могат да пеят... Съжалявам, че го казвам, съжалявам, че най-големия шлак от певци и танцьори е на щат в единствния ни музикален театър.
Ансамблите???? Гонят се в темпото както по между си, така и с оркестъра, различни и крайно не подхождащи си като тембри, неизравнени гласове... И върхът беше познатата на всички ни песен Memory (която според брошурата, продаваща се в салона за 3 лв. била писана специално за Сара Брайтман - е, не е точно така, защото Котките е бил написан, когато госпожица Брайтман е кандидатствала за роля и след няколко месеца е наета) пята и препята от кого ли не...
О, наша GRIZABELLA, отиди да продаваш макарички на пазара и остави тая тежка задача на някоя друга!
Тази жена е достойна съперничка на маестра Флоранс Дженкинс! Като дебело подчертавам предходното изречение да бъде прието като напомпан комплимент! Нейният глас се характреризираше с неизравнени вокали и във височини, и в центъра, и в низини. Що за солистка, след като едно А звучи 3 пъти коренно различно в рамките на една само музикална фраза? ... и още... и още....
Затварях си очите, за да чуя само музиката. Кофти. И там положението беше hard! Щатните "певички" и "певци" са озвучени с индивидуални микрофони, оркестърът също бива чут през артистично закачени НЕ КЪДЕТО ТРЯБА, А КЪДЕТО МОЖЕ JBL-и, което разковава до сгромолясване и без това паянтовата колиба на "спектакъла". Нямаше никаква динамика нито в гласовете, нито в инструментите, звучеше равно и противно, на някои от котките микрофоните пукаха, и като на пук те още повече натъртваха на съгласните като от някоя немска лирична песен.
Излязох преди да изтекат последните 15 минути, точно след последното Memory и докато го слушах се плеснах толкова силно по челото - белким се събудя и свърши тоя кошмар - но само си навлякох погледите от съседните столчета... Излязох с наведена глава... Беше петък 13-ти. Дано за всичко е виновен той!
EDIT: Този пост е на Радостина
Според мен, спектакълът беше катастрофален. Ясно е, че нивото и в световен мащаб е паднало, но би трябвало да не важи с пълна сила за този жанр - МЮЗИКЪЛ - който се явява синкретично съвременно изкуство от музика, театър и танц/балет. Не е достатъчно да има осветление, декор и сценични костюми. А като казвам костюм - този мюзикъл в настоящия си БГ-вариант спокойно може да носи името ЧАТАЛИТЕ! Толкова много женски чатали, неестетично поднесени в подчертаващи ги отвратителни костюми - майо, тук-там спукани по шевовете и като че онези, за които беше отредена роля на бяла котка, се бяха наговорили да си обуят черни прашки - като за капак!!!
Хорът - отляво на сцената - жени, отдясно - мъже - ретардация към леко западналите обредните домове, които и до днес предлагат сватбена церемония в присъствието на анемична сбирка от паркинсонови лентяи, за които свободното време е основен ангажимент и ей така, за да избягат от еднообразието - отиват да изплюят по едно "Слава, слава, на тебе народе наш...."
Костюмите - за тях вече споменах... ЧАТАЛИТЕ изчерпва темата
Балета и танците - смутително отсъствие на синхрон! Котките, както и хората имали характери и качества, които ги отличават една от друга и затова режисьорът е решил да пречупи котешкото през чисто човешкото. Аз питам само - режисьора и хореографа говорят ли си? (освен че са роднини!)
Пеене, ансамбли, солови партии - КОШМАР! Извинявайте, ама ние нямаме 2000 музикални театъра! Не е възможно да пеят толкова фалшиво! Или по-скоро - изобщо да не могат да пеят... Съжалявам, че го казвам, съжалявам, че най-големия шлак от певци и танцьори е на щат в единствния ни музикален театър.
Ансамблите???? Гонят се в темпото както по между си, така и с оркестъра, различни и крайно не подхождащи си като тембри, неизравнени гласове... И върхът беше познатата на всички ни песен Memory (която според брошурата, продаваща се в салона за 3 лв. била писана специално за Сара Брайтман - е, не е точно така, защото Котките е бил написан, когато госпожица Брайтман е кандидатствала за роля и след няколко месеца е наета) пята и препята от кого ли не...
О, наша GRIZABELLA, отиди да продаваш макарички на пазара и остави тая тежка задача на някоя друга!
Тази жена е достойна съперничка на маестра Флоранс Дженкинс! Като дебело подчертавам предходното изречение да бъде прието като напомпан комплимент! Нейният глас се характреризираше с неизравнени вокали и във височини, и в центъра, и в низини. Що за солистка, след като едно А звучи 3 пъти коренно различно в рамките на една само музикална фраза? ... и още... и още....
Затварях си очите, за да чуя само музиката. Кофти. И там положението беше hard! Щатните "певички" и "певци" са озвучени с индивидуални микрофони, оркестърът също бива чут през артистично закачени НЕ КЪДЕТО ТРЯБА, А КЪДЕТО МОЖЕ JBL-и, което разковава до сгромолясване и без това паянтовата колиба на "спектакъла". Нямаше никаква динамика нито в гласовете, нито в инструментите, звучеше равно и противно, на някои от котките микрофоните пукаха, и като на пук те още повече натъртваха на съгласните като от някоя немска лирична песен.
Излязох преди да изтекат последните 15 минути, точно след последното Memory и докато го слушах се плеснах толкова силно по челото - белким се събудя и свърши тоя кошмар - но само си навлякох погледите от съседните столчета... Излязох с наведена глава... Беше петък 13-ти. Дано за всичко е виновен той!
EDIT: Този пост е на Радостина
