Днес бях наистина впечатлен от едно младо момче - Атанас Кръстев, на което спокойно мога да връча титлата "Императора на виолончелото". Много отдавна не бях присъствал на толкова емоционално разтърсващо изпълнение, в случая концерт за чело по композиции на Хайдн. Разбира се нотните листа липсваха, като музиката и настроението просто извираха изпод лъка му, който препускаше из динамичния диапазон със скоростта на светлината. Ето и някои моменти, за тези, които се интересуват:
...