BGAUDIO.ORG Audio Portal

Както се вижда от схемата, сервото управлява преднапрежението на генератора на ток, като по тоя начин би трябвало да компенсира евентуалната температурна несиметрия и да държи нулата в изхода.
Нещо не ми се вързва обаче цялата тая работа...все си мисля, че би трябвало да са два комплементарни диференциални усилвателя, като за единия преднапрежението на генератора на ток намалява а за другия се увеличава, за да работи читаво - вариант, който на мене лично не ми допада с оглед на това, че последното стъпало от клас А усилвателя с 9610 от еднотактно става пуш пул...
Някакви идеи?
Ключето служи първоначално да се нулира несиметрията с тримера, след което се включва да работи сервото, това е за да може операционния да работи с напрежения близки около нулата...може да са обикновени джъмпери вместо ключер, но това в случая не е важно...

Имам една-две забележки...
1. Много е бърз - ще се клати и от сигнала - към 100ms е времеконстантата...
2. Целия ток на генератора се определя от тоя операционен (и вътрешен шум, лайна, кривини и прочее се наслагват на заданието за тока), по-скоро според мен да си има задание за един стабилен ток и изхода от операционника да прибавя/отнема части от него.
3. Дали въобще тока на генератора определя изходния офсет, по-скоро мисля, че това е вторична реакция - ако са еднакви входни транзистора и токовете се делят еднакво, каквото има на единия гейт, това трябва да има и на другия.

Мисля, че ако се играе със симетрията на стъпалото, ще стане по-добре... Ама ще ни трябва злобно интегриране (поне секунда, може би), и някакви оптрони за симетриране на деленето на тока през транзисторите горе... Още ми е на ниво идея, ама ще гледам да го подкарам по някое време... Ще постна схема тия дни, като ми остане малко време да я начертая в оркада, та да я обсъдим...

Бтв., Уидоу, колко ти се клати офсета на изхода на стъпалото... Че при мен е около +/-0.3V, което си е башка много... Правя го с подбирани еднакви (уж) 2SK301, щото си изкупил всички 389-ки от теслатор...

Е па при мене е около 70мВ, после като загрее пада до нула...
Значи забравих да поясня нещо. Тук таме съм махал стойности на компоненти, в случая стойностите не са важни изобщо!
Сервото е серво за стандартна компенсация в гейта и съм го вкарал като блок от друга схема. Ясно е, че тая времеконстанта в случая е малка, процеса с разбалансирането е доволно продължителен...
Значи принципа си работи ако са два комплементарни диференциални, това съм го проверил доволно отдавна. Зора е да работи така...с един.
Ще помоля Жоро Цветков да хвърли един поглед...

Една идея и от мен (без много обмисляне, първото, което ми дойде на ум): Ако направиш 2 генератора на ток за диверенциалния на входа и със сервото донастройваш само единия от тях как ти се струва?

Объркал съм картинките, като съм експортвал от корела, ъпдейтнах я и махнах стойностите за да не шашкат положението

Първо за проблемите с несиметрията и наличието на офсет в изхода на усилвателя. Проблемът идва изцяло от нееднаквостта на раменете на входната диференциална двойка и нееднаквостите в токовото огледало. Дори при настройка на офсета и свалянето му до 0 не е проблем след малко пак да се появи някакъв изходен офсет. Проблемът е не само, че го има, но и 'играе' с времето и температурата. В доста голяма степен проблемът се решава с използването на диференциални двойки транзистори, където еднаквостта е доста по-добра от подбирани по какъвто и да е начин дискретни 'единични' елементи.
Ето пример: използвани са единични транзистори 2SK301, подбирани с еднакъв Idss около 5mA. Има изходен офсет 300mV, входното напрежение е 0. Оттук имаме напрежение на гейта 'откъм изхода' на диференциалната двойка около 6mV (коефициентът на усилване е 50). При тази стръмност на характеристиката Id(Vgs) oколо 0V (около 12-13mA/V), разликата в Id на двата транзистора е около 80uA. Tова може да е разлика както от разпределянето на тока от токовото огледало, така и от нееднаквост на Idss на JFET-ите в диференциалната двойка. Оттук изводите са 2 - задължително да се използват транзистори тип диференциална двойка, и тези транзистори да са с възможно по-голяма стръмност.

Ето го и вариантът с оптроните, който предложих малко по-горе.


Идеята е усилвателят да е предварително настроен с минимално ниво на изходния офсет (при загрял усилвател), а допълнителното 'серво' да компенсира 'пълзенето' на офсета в много малки граници. Може да се настройва нулата в изхода операциониия усилвател. При сравнително високи нива на сигнала на изхода на операционния усилвател токът на несиметрия на двете рамена (би трябвало да) варира около 0.5-1mA. Може да се нагласи и по-малко. По този начин се намалява влиянието на шумовете (доколкото ги има) на операционния усилвател върху работата на стъпалото.
Моля за коментари, както и за проверка на свързването на оптроните около 2-те рамена на токовото огледало - по последна моя проверка трябва да са така, но знам ли...

На мен нещо не ми е ясно - защо и двете "екстри" на куп? А това с оптроните според мен ще е трудна работа - те са за цифрви схеми, бързи са, но трудно се вкарват в "линеен режим". Евентуално ще трябва да "вържеш" и базите, а има и вероятност да се нуждаят и от подбор по екземпляри в този режим. И тока няма да е малък, а се захранва от операционник. Преди имаше и оптодвойки светодиод-резистор и светодиод-лампа с нажежаема жичка, ама вече не се намират ( в Накамичи 1000ZXL има няколко такива ). Можеш да си играеш да спргаш отделни фоторезистори с светодиод, ама ще е трудно.

Принципно:
Заради един кондензатор на входа - две шепи елементи + трудна настройка + температурни проблеми - и то за усилвателя с най-дълбоката обратна връзка.

Оказа се че в момента се произвеждат оптодвойки за аналогови/аудио приложения - NSL32SR3S, NSL28... и други на Silonex, серия Audiohm, IL 300G, .... на Infineon, бившите Симеменс Семикъндактърс.

Чувал съм го усилвателя със и без кондензатор (качествен)
Разликата в звученето е катастрофална...чак ми се доревава...

widowmaker написа:Чувал съм го усилвателя със и без кондензатор (качествен)
Разликата в звученето е катастрофална...чак ми се доревава...

А да не би проблема да е бил някъде другаде?

За съжаление не...
Докарахме транзистора до почти лампов звук, може ли да сме пропуснали нещо по пътя?
Аз не мисля...

Сервото във варианта му тук става безпредметно, докарах офсета до 30-на миливолта да бяга за температурния диапазон, в който работи ампа...без капацитети. Термокомпенсацията се оказа читава, макар, че е доволно елементарна като схема.

4 усилвателя работят вече и са със сходна несиметрия, при положение, че не съм използвал диференциална двойка в един корпус и двата транзистора имат разлики в дрейновия ток.
Компенсацията е елементарна, ще ти пусна схемичка на лично довечера

Ето ви малко (работещ) материал за размисъл във вид на картинка