Серво или диференциална двойка?

[Zmej]

Можеше да го пусна и като анкета, но все пак да запитам кое предпочитате като принципно решение за поддържане на нулата в изхода на усилвател по напрежение. И много важно - защо. Щото на мен и двете не ми харесват, ама по-хубаво не мога да измисля. От една страна е наличието на операционен и голяма времеконстанта в обратната му връзка (или RC-група и голямо усилване)/ а от друга - голям електролит на променливо напрежение - чудя се кое е по-малкото зло. А също приемам и всякакви идеи за 'трети' вариант.

[Daniel Petrov]

Ами третия вариант е диференциален без разделителен кондензатор.
Просто му трябва подходяща термокомпенсация, аз го докарах до 20-30мВ дрейф за клас А... т.е. при кристал около 20 градуса и същия при малко над 100.
Разликата е огромна - при диференциален с и без капацитет. Долната октава в баса просто се пълни с енергия и е съизмерима с тая при лампата...иначе при транзистора точно тя винаги е била по анемична.
Предвид на многото експерименти, които правих - какви ли не интегратори лепих тука... управления през сорса на входния фет...е, не...
За мен диференциалния си остава по добрият начин...и на слух е по благ в сравнение с СРПП и разни други екзотики.
Да ме прощават любителите на тия схемни решения, ама Кирил и Рачев поне ги чуха и двете версии и мисля, че и те ще споделят мнението ми...

[Bojo]

Има малко развитие по темата: Смених Опа от ТЛ061 с ОП07, преминавайки през 082, 072, 5543 СА3130, СА3140. Добавих на изхода на ОПа допълнителена RC верига (кондензатор към маса) с времеконстанта 11 Хц. (пробвах и с верига на входа, но изходното напрежение взе да плува и се отказах). Разлика във звука със и без серво, почти няма (всъщност има, но е много малка и "случайният минувач", хванат да "тества" системата не можа да каже кое е по-добре). Постановката е запазена и по някой време ще направя решаващо представително прослушване с "лайф фактор"(наколко дами без отношение към звука). Ако мине - това ще е! Ако не мине пак ще е така - докато сменях ОПове гръмнах четири ИРФП150, писна ми!

[Nikolay_Hristov]

Да клатим режима топлинно? ... ЕВАЛА !! ... Ейтова вече е брутално !!!

[Daniel Petrov]

Наборе, по добрият вариант е серво с голяма времеконстанта, което да коригира само топлинния дрейф на офсета, а не да го задава, т.е. диференциална двойка, а сервото да е с времеконстанта поне 100к/10микро, т.е. 1 секунда,за да не яде от ниските и да не вкарва мармалад, т.е. на 1Херц ще има затихване 3дБ или напрежението в средната точка ще е 0.707 от входното. Значи задълже бифет, за да не товари филтъра. Дефазирането е поносимо, Никалай прави симулация, нека да качи картинките тука да се видят.
Тримерче, с което да се настрои офсета - примерно или в сорсовере/емитерите на двойката или в токовото огледало, ако има разбира се такова.
Зора е обратната връзка, тя осира пейзажа катастрофално, сгъвайки жестоко средите и размазвайки тях и високите.
Ще трябва да се види дали няма да има люлеене на мембраната с някаква инфраниска заради голямата времеконстанта...
За клас А без обратна връзка нещата са ясни, там проблема е разрешим...
Все си мисля, че ако имаме обратна връзка е по добре да се жертва лев и да се сложи БГ кондензатор с по големичък капацитет и да се избегнат всякакви простотии покрай тоя опамп.
Схемата трябва да НЕ прилича на тая на Сухов по брой компоненти

[Daniel Petrov]

Ееееее, ами не си уточнил за какъв амп става дума

[Daniel Petrov]

При мене са две стъпала Общ Сорс и аз бутам офсета с промяна на потенциала на сорса на входния, добавяйки или отнемайки ток. (тока в резистора е сумарен и е сбор от тока на транзистора+тока на автоматиката).
Нямам обратна връзка.

[Daniel Petrov]

Не е толкова високо изходното съпротивление
ДФ е 11.5 за 4 ома.
Товара в дрейна не е генератор на ток

[Daniel Petrov]

Обратната връзка за мен не е необходимото, а ненужното зло.
Дразни ме, осезаемо се чува и всичко с нея става шит...